Моята приятелка Лилия имаше моминско парти в един клуб преди сватбата си. Когато то свърши, вече беше късно. Обадих се на съпруга си, за да го предупредя, че ще остана да нощувам при Лили. Върнах се у дома рано сутринта. В този момент имах само две желания – да се изкъпя и да се наспя добре.
Но намерих Маргарита, сестрата на съпруга ми, вкъщи. С Евгени не можехме да имаме деца: той беше девствен. Това беше голям проблем за нас. Със съпруга ми решихме, че няма да казваме на майка му за това. В края на краищата това е семеен въпрос между нас и ние решаваме какво можем и какво не можем да кажем.
Свекърва ми и всички роднини на съпруга ми винаги са ме обвинявали за това, че нямаме деца, но това не ми е чуждо. Всъщност никога не съм се замисляла твърде много за това. С Евгени живеем отделно в моя апартамент. Свекърва ми винаги е казвала на Евгени, че трябва да дадем моя апартамент на Маргарита и да наемем жилище за себе си.
По някаква причина всички роднини на съпруга ми мислеха така. Но добре, това си е техен проблем. Когато се прибрах вкъщи, сестрата на съпруга ми седеше в кухнята и плачеше.Поздравих я и отидох в банята. Когато излязох, към мен се приближи един мъж и ми каза да бъда любезен със сестра му, защото е претърпяла инцидент.
Отидох при Маргарита и я попитах какво се е случило. Тя ми каза, че чака дете. Майка ѝ я изгонила от къщата, защото не искала да има извънбрачни внуци. Затова Маргарита се обърна към нас за помощ. Предложих ѝ да живее при нас за известно време.
Тъй като със съпруга ми имаме много просторен апартамент, в него има достатъчно място както за мен и съпруга ми, така и за Маргарита и бебето ѝ. Съпругът ми отиде на работа. Когато отидох да си взема душ, си спомних, че не бях прихванала косата си.
Когато излязох от банята, за да взема една фиба, чух сестрата на съпруга ми да говори по телефона с майка си. “Мамо, не се притеснявай, тя вярва, че очаквам бебе. Не се притеснявай, ще ги разделя, а после брат ми ще си намери друга жена и тя ще го дари с дете.
Ще вземем и нейния апартамент, така че няма да остана без дом. Целувки засега. Върнах се в банята. Исках да отида при Маргарита и да ѝ разкажа всичко. Кой се шегува с такива неща? В края на краищата всичко може да се превърне в бумеранг. Отидох на работа, срещнах се там с Лайла и ѝ разказах всичко.
Вечерта съпругът ми, Маргарита и аз седяхме в кухнята. Помолих сестрата на съпруга ми да ми разкаже всички подробности за интересното си състояние. Тя отново започна да разказва историята си, която беше научила наизуст. Прекъснах Маргарита и ѝ казах, че съм чула какво е говорила по телефона със свекърва си.
Съпругът ми разбра, че отново се опитват да ни разведат, и изгони Маргарита от апартамента ни. Обадих се на свекърва ми и я помолих да дойде в дома ни. По телефона трябваше да й кажа, че става дума за апартамента, иначе нямаше да дойде. Когато тя пристигна, отидохме в кухнята.
Дадох ѝ резултатите от прегледа на сина ѝ. Накрая лекарят написа, че синът ѝ не може да има деца. Така че тя не ми повярва. И тогава не можах да се сдържа и разказах на свекърва си всичко, което мислех за нея. Казах ѝ да не идва в дома ни.
Поставих условие на Евхен да не общува повече със семейството си, в противен случай ще отиде да живее при тях. Също така им казах да не ме обвиняват, че не съм в състояние да дам на сина им дете. Ако това се случи, веднага ще отида и ще кажа на роднините им кой наистина е виновен за това, че нямаме деца.
Свекърва ми не каза нищо. Тя просто стана и си тръгна. След това, слава Богу, нито тя, нито роднините на съпруга ѝ ни посетиха отново. Обърнахме се за помощ към специалисти и година по-късно родих прекрасен син. Сега семейството ни е много щастливо. Майката на съпруга ми искаше да ни дойде на гости, но Йевхен отказа.
И две години по-късно се случи чудо: успях да родя момиченце сама, без никаква помощ. Така животът ни стана още по-добър. А сестрата на съпруга ми, когато се омъжи, разбра, че никога няма да може да има деца. Е, това вече не са моите проблеми. Трябваше да помисля добре, преди да се шегувам за такива неща.
