Бях на двадесет и седем години, когато той се влюби в мен. Бях разведена майка на петгодишна дъщеря със собствен тристаен апартамент. Той беше млад, красив и обещаващ по отношение на професията си. Има съпруга и син. Той напусна семейството си и поиска ръката ми.
Аз също бях влюбена в него, затова се съгласих. Живяхме с него в продължение на 25 години. Роди ни се син. Пътувахме много. Споделяхме двустаен апартамент (планирах да оставя тристайния си апартамент на дъщеря ми). След това започнахме да строим къща в предградията.
Тичах наоколо с документи и му помагах в строителството. И тогава изведнъж получих текстово съобщение от непознат номер. Оказа се, че е от приятелката му. Оказа се, че те се срещат от десет години. Изгоних го от апартамента. Въпреки че той не искаше да си тръгне.
Кълнеше се, кълнеше се, че обича само мен и че другата е само за плътско удоволствие. Мислех си, че ако се поохлади малко, захвърли приятелката си, тогава ще му позволя да се върне. Но това не се случи… Той ме обвини, че съм развалила семейството. Беше довел приятелката си да живее в къщата му, която беше регистрирал за себе си.
Това е било преди две години. Оттогава те живеят там. И той не е шефът в къщата си. Той скача по мелодията на любовницата си.Не сме скъсали официално и той не е женен за нея. Но това не пречи на страстта му да си играе с тях, както му харесва.
Сега той е на шейсет, а тя – на четиридесет и пет. “Бившият ми понякога ми се обажда, подиграва се с безполезния си живот, казва, че обича и е обичал само мен, и продължава да живее с нея. Всички са му обърнали гръб: родителите му, синът ни, общите ни приятели…
Преди година празнувах сватбата на сина ми. Бившият ми съпруг не беше поканен на сватбата. Синът ми възрази. Оставих апартамента на младоженците и сам се преместих на Черноморието. Живея в апартамент под наем. Имам всички необходими пари, работя и децата ми ми помагат. Опитвам се да излекувам емоционалните си рани.
