Имам колежка, Светлана Семеновна. Е, като колега, тя всъщност е ръководител на нашия отдел. Тя е строга, взискателна, понякога дори жестока. Местните шегаджии я наричат “СС”. По принцип това са инициалите на бащиното ѝ име. Те сякаш загатват за характера ѝ.
Но само аз знам, че тя е много мила и ранима жена… Когато Света е на осем години, баща ѝ изоставя нея и майка ѝ. Майка ѝ, отчаяна от година и половина, без да може да издържа себе си и дъщеря си, заминава да работи в Европа. Оттогава Светлана не е чувала нищо за нея.
Момичето е отгледано от баба си. Тя е търсила дъщеря си, изпращала е запитвания не веднъж или два пъти. Но всеки път получавала отговор, че нищо не се знае за дъщеря ѝ. Животът с баба ѝ не бил сладък. Единственият доход била пенсията на баба ѝ.
Бащата се оженил за жена с две деца и не искал и да чуе за помощта на дъщеря си. Светлана учила и помагала на баба си в къщата. След като завършва училище, тя постъпва в университет. Влязох в свободния отдел. Сутрин имаше лекции, после работеше като сервитьорка в едно кафене, а вечер се занимаваше с курсовата си работа.
Когато баба ѝ си тръгнала, Светлана, останала сама, се обърнала към баща си. Не, тя не се нуждаеше от парите му. Тя сама ги е спечелила. Имаше нужда от член на семейството. Но баща ѝ отказва. Светлана остана сама. Тя завършва университет. Аз си намерих работа.
Запознах се с Артър.Тя се омъжва, но дълго време не може да забременее. Съпругът ѝ я оставял в състояние на бездействие, карал се с нея и вдигал ръка срещу нея. Светлината го напуснала. Но както се оказа, тя напусна бременна. Но не казала нищо на бившия си. Наро имаше дъщеря, която обожаваше. Но, както се оказа, тя прекалила.
Дъщерята израсна като егоист. Тя порасна, омъжи се, почти не си спомня за майка си и я посещава веднъж или два пъти годишно. Но сега, изглежда, животът на Светлана Семеновна се подобрява. Тя живее с мъж, който я обича и уважава. Той има две деца от предишен брак. Те често посещават баща си. При тях Светлана забравя за тежката си съдба…
