Виталий израства без майка и баща и е отгледан от баба си и дядо си. Когато пораснал, възрастните хора му платили да учи в университет. Там Виталий среща Виталина, първата си любов. Избраницата му има почти същата съдба като него. Тя е отгледана от баба си и никога не е виждала родителите си.
Виталина беше внушително момиче, сякаш извадено от народна приказка: дълга червена коса, сини очи, дълги до земята рокли. Изобщо беше красива. Виталик беше сериозен, но не бързаше да запознае старата си дама с новата. Но след 7 месеца му се наложило – момичето забременяло.
Те отишли в дома на семейството на Виталий. Отначало бабата не хареса момичето, напомняше ѝ за някого. Тя я бомбардираше с въпроси. Интересуваше се да знае всичко за избраницата на внука си. Момичето разказало, че някога баба ѝ била влюбена в един мъж, който бил женен.
Тя се опитала да задържи мъжа, но той останал в семейството. Всичко се свърза с бабата на Виталий, жената, за която Виталий ни разказваше и която наричаше баба, която преди много години се опитала да унищожи семейството си. Скоро след това къщата на Виталина изгоряла и Виталий я довел в дома си.
Бабата на Виталий работела в лаборатория и взела кръвна проба от двойката. След като разговаряла с познат лекар, тя се прибрала вкъщи с необходимите резултати и направила всичко възможно, за да се увери, че Виталина вече я няма. Тя каза, че е бременна от друг мъж.
Виталий вярва на баба си. Те изгониха момичето. Само че дядото не повярва на жена си. Той отиде да последва Виталина. Помогна й. В края на краищата тя е внучка на отдавна забравената му любов. Той я настанява в къщата си в провинцията.
Скоро след това умира бабата на Виталий, а две години по-късно и дядо му. Той оставя на внука си в наследство голям сум и същата селска къща. Момчето решило да отиде да види къщата, а Виталина била там. Той дълго се извинявал на момичето, защото по това време детето вече било на 3 години и било неразличимо от Виталина.
