Когато разбрахме, че свекърва ми трябва да замине, двамата със съпруга ми веднага си тръгнахме. Когато влязохме в къщата, тя нареди на сина си да излезе и ме помоли да седна по-близо до нея.

Омъжих се преди деветнайсет години. И през всичките тези години свекърва ми Олга Захаривна ме държеше на разстояние, избягваше да контактува с мен. За мен беше загадка защо, какво правя погрешно, защо тя не иска да общува с мен? Олга Захаровна не дойде на сватбата ни.

Тя отказа, като каза, че не може да остави животните си без надзор и да дойде в града за сватбата на сина си. Опитах се да направя всичко възможно, за да установя контакт с нея. Дойдох в нейното село със съпруга ми, предложих й да й помагам в домакинската работа и задължения.

Но свекърва ми отхвърли помощта ми. Нещо повече, тя се опитваше да не се доближава до мен. Виждайки това отношение, престанах да я безпокоя, престанах да ходя на село с мъжа ми. Андрий ходеше на гости при нея сам и винаги донасяше пълни торби с плодове и зеленчуци, месо и яйца.

Когато се роди дъщеря ни, Олга Захаривна не дойде на гости на внучката си. Тя даде същото извинение – нейните животни. Тогава предложих със съпруга ми сами да заведем Настя до къщата на баба й. “Селото не е място за малко момиче”, каза тя по телефона.

В същото време подаръците от градината й, изпратени заедно със сина й, бяха допълнени с пари за подаръци за внучката й. Ето как сме живели през всичките тези години. Един ден ни се обади съседката на Олга, Захаривна, и каза, че свекърва ѝ е тежко болна.

Със съпруга ми веднага отидохме в дома на свекървата. Когато влязохме в къщата, свекърва ми нареди на сина си да напусне и ме помоли да седна по-близо до нея.- “Ниночка, дъще моя – заговори тя с труд, – моля те, не ме обвинявай за студеното ми отношение към теб и внучката ми.

Всичко това е проклятие на баба ми… Майка ми се омъжи против волята на родителите ми. После баба ми изостави дъщеря си, като пожела нито тя, нито децата ѝ да видят щастие… Майка ми беше нещастна и аз също не бих нарекла живота си щастлив. И майка ми, и аз бяхме овдовели рано. Отгледахме децата си сами…

Приех те с цялото си сърце в момента, в който Андрий ни представи. Но се страхувах, че проклятието на баба Халия ще се прехвърли върху теб и моята внучка. Затова стоях настрана от теб… Същата нощ Оля Захаривна почина. През всичките тези години бях сигурна, че свекърва ми не ме обича. Но се оказа, че тя ме е закриляла по този начин… Но защо не ми каза за това по-рано?

Related Posts