Марина напусна работа и седна на една пейка в парка. Още не искаше да се прибира у дома. Работеше в магазин, а смяната ѝ свършваше чак в единайсет часа, когато навън вече беше тъмно. Седнала, погледнала към звездите и си спомнила за живота си.
Родителите ѝ починали, когато била само на три години. Отишли да купуват подаръци за Нова година и повече не се върнали у дома. По пътя една кола катастрофира и те така и не я видяха. Марина остана при баба си и дядо си. Те много обичаха Марина, прекарваха много време с нея, а дядо ѝ я водеше на сеновала, където наблюдавахме звездите.
И сега, когато гледа звездите, тя си спомня за добрия си дядо, който е посветил живота си на нея. Той научи Марина, че в живота няма невъзможни неща. Трябва да имаш мечта и да направиш всичко по силите си, за да я осъществиш. Марина се справяше много добре в училище и учителите ѝ винаги я хвалеха.
В седми клас тя се влюбва в съученика си Никита, който наскоро е преместен в техния клас. Тя мечтае да има голямо семейство с Никита. В осми клас баба ѝ получава ваучер за море и Марина е изпратена на летен лагер. Марина винаги е мечтала за морето и там изживява незабравими моменти.
Но когато се завръща, я очакват неочаквани новини. Къщата, в която живеели баба ѝ и дядо ѝ, се била запалила и те не били оцелели. Марина не можеше да повярва на очите си. Семейството ѝ беше изчезнало, а от дома ѝ не беше останало почти нищо.
Далечни роднини отвеждат Марина в своя град, за да не я изпратят в сиропиталище. Чичо Иван и леля Диана са добри хора, но са заети и не им остава време за Марина.Марина иска да учи в педагогически университет, но леля ѝ Диана ѝ казва, че трябва да отиде в техникум, за да получи диплома възможно най-скоро и да живее самостоятелно.
Така Марина се отказва от мечтата си. След това имала неуспешен брак, учила известно време и решила да отиде на село, защото отдавна не била ходила там. Отишла само на гробището и никога не се прибрала вкъщи. Беше й тежко на душата. В къщата тя се отдаде на спомените си.
Изведнъж я повикаха навън. Това беше съученикът ѝ Никита, в когото се беше влюбила в седми клас. Те разговаряха, разхождаха се из селото и си прекарваха добре. Оказа се, че и двамата са свободни. Шест месеца по-късно се оженили и им се родили три деца.
Марина завършва задочно педагогически университет и работи в училището, в което е учила. На мястото на старата ѝ къща е построена нова сграда. Марина излиза там вечер и гледа мечтателно небето. Всичко в живота ѝ ще бъде наред.
