Инна, която се е върнала от родителите си, не е посрещната от съпруга си. На железопътната гара. За пореден път. Всеки път тя си намира извинение. Това е работа или спешна среща… Тридесет и пет годишна тъжна жена стоеше на входа на гарата. – Чувстваш ли се зле?
– Към нея се приближи мъж на около четиридесет години. – Тъжно. Мъжът не я посрещна. – Не се разстройвайте. Той каза, че не се чувства добре. – Виждаш, че не се чувства добре. Позволете ми да ви закарам. Казвам се Антон… – А аз съм Инна… – Сергей, чия пудра и червило са в спалнята ни?
Аз не нося грим – махна с ръка мъжът и излезе на балкона. В този момент той получи съобщение на телефона си: “Скъпи, оставих пудра и червило при теб. Сега вече е ясно защо съпругът й не се е срещнал с нея – опитал се е да изчисти следите от предателството й, но не е успял.
Същия ден Инна изхвърлила мъжа си от къщата и подала молба за развод. “Вместо да изгониш жена си, ти дойде при мен?” “Но това е нейният предбрачен апартамент, как мога да я изгоня?” – казал Сергей. Значи можеш да подадеш иск за половината от апартамента и ще си имаме собствено жилище – настояваше Тома.
Ина се прибираше от работа в разстроено състояние. Сергей ѝ се обади и каза, че претендира за половината от апартамента ѝ. Или тя ще му плати половината от цената на апартамента, или той и приятелката му ще се преместят при нея.Главата ѝ се завъртя от нахалството на мъжа и тя спря колата, за да се съвземе.
Здравейте – приближи се Антон до колата ѝ. – Виждам, че отново имате проблеми. С какво мога да ти помогна? Инна му разказа за обаждането на съпруга си. “Имам добър адвокат. Той ще се справи с делото по такъв начин, че съпругът ти да не остане с нищо.
Месец по-късно съдът отхвърля иска на Серхий. – Благодаря ти, Антон. Ти си моят ангел-хранител. – Знаеш ли какво, Инна? Трябва да се омъжиш за мен. Влюбих се в теб от пръв поглед. И твоят ангел-хранител винаги ще бъде с теб.” – Ако винаги, тогава съм съгласна.
