На 60-годишна възраст Антонина се омъжва. Сватбата беше пищна и красива. Тя беше голяма загадка за всички: “Къде го намери?”. Тя отговори на този въпрос: “Бог ме изпрати. Антонина отдаде под наем двустайния си апартамент и се премести в него със съпруга си Андрей, за да създадат новото си семейство.
Андрей обича Антонина искрено, но тя не е напълно честна с него. Беше срамно да се омъжи за него, когато госпожата беше заета с друг мъж, Иля. Иля е любимият ѝ внук и син на любимата ѝ дъщеря. Тя би направила всичко за внука си. Като цяло Антонина се смятала за безотказна жена и смятала, че когато се омъжи, ще наследи още един апартамент за Илюшка.
Давала му цялата си издръжка, но тя не му била достатъчна. Тя не се нуждаеше от всичко, с което съпругът ѝ я спонсорираше (а съпругът ѝ беше щедър), тя даде всичко на внука си.Иля беше много нечестен човек. Той не беше доволен от работата си, казваше, че заплатата не е подходяща.
Искаше високоплатена работа, но не правеше нищо за нея. И защо да го прави? Баба му му е дала всичко. Съпругът на Антонина я разглезваше, доколкото можеше, като ѝ помагаше да купува подаръци за приятелите и семейството. Единственото, което се случваше, беше, че той не можеше да оправи отношенията си с Иля.
Той се дразнеше и изненадваше от него. “Как такава трудолюбива жена е израснала, за да има такъв глупав внук?” – каза той на Антонина, след като пийна малко. Това много я нарани. Но всъщност Антонина никога не седеше на едно място: тя готвеше нещо вкусно, чистеше къщата или украсяваше нещо.
Готвенето ѝ беше несравнимо и всеки, който опитваше творенията ѝ, не можеше да мине без добавка. Дори приятелите му завиждаха, че има такъв късмет със съпругата си.Всичко това, разбира се, беше хубаво, но мъжът не беше доволен: смяташе, че Антонина само изпълнява задълженията си.
Това го натъжаваше – толкова много му липсваше нейната любов. Нямаше нужда жена му да работи за него с единствената цел да осигури прехраната на внука му. Искаше да я направи щастлива, да се радва на факта, че имат един друг… В края на краищата това не е любов, а цирк.
Мъжът осъзнал, че съпругата му изобщо не допринася за общия бюджет, въпреки че е наела апартамента. И тогава му хрумнало как Иля се е сдобила с нова кола на кредит и с нов телефон. Отиде при приятеля си, за да се разплаче и да му разкаже за това.
– “Чувек, знаеш ли, тя не вижда никого извън това копеле. Всичко е само за него, за него…” – каза мъжът тъжно. “Слушай, хайде, ти ревнуваш от внука на жена си?” – изненада се приятелят му. “Това е смешно… Тя не ме обича, а аз нямам нужда от икономка. Не за това съм се оженил за нея.”
– Разбирам… – Знаеш ли, не изпитвам никакво съжаление към нея. Винаги ще давам и подкрепям своите, но дори не ми е интересно? Наистина ли сме близки? Той се взираше мълчаливо в един момент и после каза: “Или аз, или това копеле.” Знаеше отлично, че няма никакъв шанс пред Иля.
Веднага щом съпругът на Антонина се появи, той изчезна. Това изобщо не я разстроило и тя влязла в интернет и започнала да си търси работа като домашна помощница. В края на краищата тя беше квалифицирана жена – можеше да направи всичко. Трябваше да печели пари, а Илюша имаше нужда от много неща.
