Мария Петровна почистваше апартамента си, когато на вратата се позвъни. Тя погледна през огледалото. На вратата стоеше непознато момиче с бебе на ръце. Мария Петровна отворила вратата и попитала: “Момиче, кого търсиш?” “Търся Мария Петровна”, отговорила непознатата. “Е, влезте”, поканила домакинята момичето.
“Казвам се Христина”, представило се момичето, щом влязло в апартамента. – “Ще трябва да ми простите, че ви безпокоя, но не мога повече да мълча”, каза момичето и направи пауза: “Така че говорете, говорете, слушам.” “Това дете, което държа, не е само мое, то е и дете на вашия съпруг.
Кристина отново направи пауза, сякаш очакваше реакцията на Мария Петровна на думите ѝ. Но Мария Петровна остана невъзмутима и каза: “Много интересно, но можеш ли да уточниш?- Работя в офиса на съпруга ви. Но сега съм в отпуск по майчинство, разбира се – продължи разказа си Кристина, – съпругът ти ме ухажваше, обещаваше да се ожени за мен.
Той дори ми купи апартамент, в който продължаваме да се срещаме. А сега, след раждането на дъщеря му, каза, че му е трудно да напусне жена си.” – Е, какво искаш от мен?” – прекъсна го Мария Петровна. – Не разбираш ли – започна да се вълнува момичето, – че той не те обича и живее с теб само от съжаление.
Остави го на мира, не се меси в щастието ни.” – Момиче, мога ли да те попитам на колко години си? – На двайсет и шест съм. – Христина, наистина ли имаш нужда от мъж, който е на възрастта на баща ти? – Представи си, че имаш. И той се нуждае от мен.
И всичко ще бъде наред, ако не ни пречиш.” “Кристина, чух те – прекъсна Мария Петровна отново момичето, – ще се опитам да ти помогна. Кристина беше очаквала всичко друго, но не и този развой на събитията от Мария Петровна.
Да помага на някого, който всъщност й е отнел съпруга – не можеше да разбере това в съзнанието си. Мария Петровна обобщи разговора: “Ти, Кристина, остани тук и моля те, чакай Евгени Иванович. Ако той наистина те обича, никога няма да те изхвърли от тази къща. Нека отсега нататък тази къща бъде твоя.
Вероятно сега ще си събера нещата и ще си тръгна.” “Къде ще отидеш, Мария Петровна?” “Не се притеснявай, имам къде да живея”, каза Христина със съчувствие. Слава Богу, все още имам апартамента на родителите си. Можеш да кажеш на съпруга ми, че ти желая щастие и че утре подавам молба за развод.
Едва когато се върна в апартамента на родителите си, Мария Петровна започна да осъзнава какво се е случило. Преди много години, когато учеше в института, един красив мъж, съученикът ѝ Евгений, започна да я ухажва. Веднага след дипломирането си те се оженили.
Година по-късно се ражда синът им, а две години след неговото раждане се ражда и дъщеря им. Мария веднага се сблъсква с всички трудности на семейния живот: чистене, пране, грижи за децата. Трябвало да забрави за кариерата си. Съпругът ѝ, от друга страна, имал бързо кариерно развитие.
Когато Евгени се прибираше от работа, винаги го посрещаха спретнати деца, вкусна вечеря и чист апартамент. И всичко това благодарение на усилията на съпругата му. Трябва да отдадем дължимото и на съпруга. Евгени печелеше добри пари и семейството винаги имаше добри доходи.
Но колкото по-високо се изкачваше Евгени Иванович по кариерната стълбица, толкова по-рядко се прибираше у дома. Дори в почивните си дни винаги имаше работа за вършене. А командировките не бяха рядкост. Още в по-младите си години Мария започна да забелязва как отношението на съпруга ѝ към нея постепенно се променя.
Той умееше да прикрива и тя нямаше никакви доказателства за неговата изневяра. Но като жена усещаше, че съпругът ѝ не ѝ е верен. Какво можеше да направи, когато беше млада и имаше две деца в ръцете си… да отиде и да ги изостави?
Но тя никога не би могла да си представи подобно нещо. Да остави съпруга си и децата си? Но тя не беше сигурна, че може да им осигури комфортен живот. Затова Мария се примирила със съдбата си. Връща се на работа едва когато децата ѝ вече са в гимназията. И се върна не защото изпитваше финансови затруднения, а за да избяга от потискащата самота.
Когато децата ѝ пораснали и избрали професията си, когато започнали да живеят самостоятелно в семействата си, Мария Петровна осъзнала, че е твърде късно да промени нещо в живота си. А днешното събитие й отвори очите. Тя изведнъж осъзна, че вече не иска да прекарва нито един ден под един покрив с мъж, който отдавна не я обича.
И вече не изпитваше никакви чувства към него. Вечерта съпругът на Мария Петровна дошъл да я вземе, за да уреди брака. “Какви трикове си правиш, Мария? Няма да се развеждам с теб. И всъщност не съм сигурен, че това дете е мое. не съм глупак. Знам какво искат младите момичета от богатите мъже.
“Слушай, Женя, няма нужда да се оправдаваш – прекъсна го съпругата му Мария Петровна, – честно казано, по-удобно ми е без теб.” “Но какво да кажем за децата – оплака се Евгений Иванович, – ако дойдат на гости, как ще им обясня всичко това? Те са възрастни, ще разберат.”
Мария Петровна сложи край на разговора със съпруга си. След развода Евгений Иванович не узаконява брака си с Христина. Христина продължава да живее в апартамента, подарен ѝ от Евгений Иванович. И скоро той си има нов любовник.
Децата на Мария Петровна и Евгений Иванович вече посещаваха само майка си. Баща им, когото в детството си почти не виждали, станал още по-далечен за тях. А Мария Петровна се радваше на всяка среща с децата и внуците си, вярвайки, че това е нейното щастие.
