Олга чува мъж и 20-годишната му приятелка да говорят за нея, наричайки я “сушен плод”. Същата вечер тя решава да си отмъсти.

В навечерието на годишнината си Олха е притеснена, страхува се от числото 45. “Предпочитам да отпразнувам годишнината и да продължа живота си”, мисли си тя. Съпругът ѝ Михаил я успокоил, като казал, че има изненада за нея. На годишнината били поканени роднини, приятели и съседи.

Олга винаги е вярвала, че съседите трябва да живеят заедно, особено след като са на тяхната възраст. Съседите Владимир и Наталия не идват сами. С тях е била и 20-годишната им дъщеря Юлия. Наталия прошепна, че Юлия е пристигнала от града вчера и е в депресия след раздялата с приятеля ѝ.

“Разбира се, влез, момичето има нужда от разсейване”, покани я Оля. Всички седнаха на масата. Михаил беше изключително любезен към съпругата си: вдигна красив тост, който завърши с една добре позната фраза: “На четиридесет и пет години отново съм ягодоплоден!”

Всички аплодираха, той прегърна съпругата си и я целуна, а Олга се разплака. И тогава започна забавлението: песни, танци, прочувствени разговори на масата. Оля започна да пита какво още трябва да донесе, искаше да попита съпруга си, но той не се виждаше никъде. Тя си спомни, че в баничарницата има празнични напитки, и реши да ги донесе сама.

Банята се намираше в имението зад къщата. Оля, обута в новите си обувки, внимателно тръгна по пътеката. Приближи се до баничарницата и тъкмо се канеше да отвори вратата, когато чу охкания и ахкания, момичешки шепот и мъжко ръмжене. Олга замръзна на място.

По звуците разбра, че в банята има мъж, а по гласа на момичето разбра, че това е малката дъщеря на съседите им – Юлия. Но тя изглеждаше потисната. Оля се уплаши. Не знаеше какво да прави. Сякаш я бяха зашеметили, показаха й ужасна картина на живота й и й казаха да прави каквото си иска.

А тя не знаеше какво да прави! Олга се отдалечи от баничарницата, хвана се за едно ябълково дърво и изнемощяла увисна на него. След около пет минути тя се върна в банята, за да отвори вратата. Но ясно чула гласа на съседката си Юлия през вратата:

– “Е, какво мислиш?” “О, Юлия, Юлия, ти си красива!” “Толкова красива, че бих останал с теб за цял живот. Толкова си гладка, че мога просто да те докосна и да полудея. Не като жена ми със сушени плодове! Когато чу “сушен плод”, Олга се отдръпна от вратата: разбра, че съпругът ѝ я е нарекъл така.

Тя отново се отдалечи от вратата: не искаше да влиза. Какво щеше да им каже, какво щеше да направи? В края на краищата това е годишнината. Самото парти вече е развалено, така че оставете гостите да се забавляват. Олга се върна при гостите, пусна музиката и започна да танцува.

Тя не беше танцувала така през всичките си двадесет и пет години. Всички я аплодираха. Олга се засмя, но това беше неестествен, див смях. Ако се беше засмяла още малко, щеше да се разплаче. Скоро след това се появи Михаил и се включи в забавлението, като обяви изненада за съпругата си.

Изненадата се оказа фойерверк в чест на юбилея. Гостите се радваха. И никой не забеляза как Олга плачеше тихо под летящите в небето фойерверки. Юлия така и не се върна онази нощ. И това беше добре, защото иначе Олга щеше да се издаде. А тя не искаше това. Тя подготви изненада за съпруга си.

След като изпроводила гостите, тя започнала да мие чиниите. Михайло бързо се съблече и легна, като затвори очи, сякаш му се спеше. На сутринта Михаил се събуди и намери жена си в леглото, което беше много странно. През всичките тези години, независимо от всичко, те бяха спали в едно и също легло.

Михаил се протегна, спомни си за вчерашната нощ, за бурната среща с Юлия и се усмихна мечтателно. После случайно погледна към другата страна на леглото, където трябваше да спи жена му, и очите му се закръглиха от изненада при неочакваната гледка.

Цялата половина на леглото беше покрита със сушени плодове: кайсии, сини сливи, сушени ябълки и круши. “Какви глупости!” – измърмори Михаил. “Оля, къде си? Ела тук!” – извика той. Но никой не отговори.

Михаил стана и излезе в коридора, след което отиде в кухнята. Олга не беше там. Спомни си как беше обсъждал съпругата си с Юлия и разбра намека за сушени плодове. Жена му се прибра чак на обяд. И то не сама. “С нея имаше двама по-големи братя.” “Събирай си нещата и се махай.

Ако се възпротивиш, ще разкажа на синовете си за срамната ти афера с една непълнолетна. “Това е отговор от “Сухия плод”, мисля, че вчера ме нарекохте така.” “Оля, не е така, изобщо не е така.” “Тя го направи… Не го очаквах… Току-що се събудих, бях пиян.” “Братко, бъди мъж – помолиха братята, – тръгни си хубаво.

На същия ден Михайло, зашеметен от решението на жена си, напуснал къщата. Когато вратата се затворила след него, Олга паднала на дивана и започнала да плаче и крещи от безнадеждност, обида и несправедливост. Осем месеца по-късно Олга ражда момиченце.

Празнувайки четиридесетия си рожден ден, тя не знае, че е бременна. Когато изгонила Михаил, разбрала, че ще задържи бебето. Дълго време тя не казва на никого за бременността си, страхувайки се, че ще ѝ откажат. И тогава се ражда дъщеря ѝ Лиличка. Олга записва детето при Михаил, който е неин баща, и подава молба за развод и издръжка.

Михаил наема апартамент в града и започва да живее с Юлия, което му е достатъчно за два месеца. Когато парите на Михаил свършили, тя избягала от него. Съседите се страхуваха да погледнат Олга в очите: срамуваха се от дъщеря си. Понякога Михайло посещава селото и вижда бившата си съпруга да се разхожда с дъщеря си.

Олга, която се е подобрила и подмладила, изглежда така, сякаш ужасната годишнина, на която съпругът ѝ ѝ е направил незабравим подарък, никога не се е случвала. Сега Михаил плахо се приближава, за да погледне дъщеря си – той не е допуснат в къщата. След това услужливо предлага да помогне, поглеждайки към ягодовата си съпруга, която е отписал толкова рано.

Related Posts