Пенсионирах се и сега работя като чистачка. Не мога да си помогна, защото пенсиите са много ниски, а и имам болна майка, която трябва да издържам. Затова станах чистачка в една фирма. Заплатата беше средна, така че не се оплаквах много.
Но беше трудно да стигна до работното място, всеки ден прекарвах около час, докато отида дотам, и също толкова време, докато се върна. Пътят беше много уморителен. Трябваше да измия 12 офиса, коридор и тоалетни на всеки етаж. Но след това ръководството ни се смени и новата компания постави свои собствени условия.
Сега не ни плащаха за отпуските и не ни даваха пари по време на болничните. Заради тези условия една от чистачките отказа да работи. Аз и партньорът ми трябваше да поемем нейната работа, въпреки че не ни беше платено допълнително за това.
Работата ставаше все по-тежка, гърбът започна да ме боли и беше опасно да дишам детергент всеки ден. Започнах да развивам алергии. И тогава съвсем случайно видях обява в една аптека, че в съседна сграда се търси чистачка. Реших да отида и да разбера какви са условията.
Всичко ми хареса, затова веднага напуснах предишната си работа и се преместих в нов офис. Когато получих първата си заплата на новото място, просто се разплаках. Но не защото нямах достатъчно пари или защото бях уморена. Напротив, бях толкова щастлива.
На новото място ми плащаха два пъти повече, отколкото на предишното. Освен това не миех 12 кабинета, а само 8 малки стаи. Имаха по-скъп и висококачествен перилен препарат, който не предизвикваше алергиите ми. Радвах се, че имам такава работа и разбиращ екип.
