Костянтин вярвал, че мъжът трябва да бъде строг и да контролира всичко в семейството. Смяташе, че нежността и чувствата са за слабите. В семейството си той неуморно следваше своите принципи. Грижеше се съпругата му да бърше праха правилно и да готви по всички правила.
Дъщеря му Оля го получаваше за бъркотия, а синът му Кирил – за лоши оценки. Когато дойдеше време Константин да се прибере от работа, вкъщи се вдигаше шум. Всеки се опитваше да поправи всички възможни грешки. Но баща ми все още намираше за какво да се оплаче.
Константин изобщо не признаваше празници в чест на когото и да било. В семейството не празнуваха нито рождени дни, нито осми март. Никой не очакваше поздравления или изненади от него, всички бяха свикнали с това, така че никой дори не се разстройваше.
Ситуацията се промени, когато родителите на Ирина дойдоха на гости. Те не бяха обременени с предразсъдъци, затова се радваха на живота и един на друг и приемаха всичко с лекота. Баба ми започваше да пече вкусотии в кухнята и правеше недопустима бъркотия.
Дядо ми играеше на монопол направо на пода. Цялото семейство, с изключение на Константин, се наслаждаваше на храната и свободата. Константин се прибираше от работа, гледаше всичко това, стискаше устни от недоволство и отиваше в стаята си. Той издържаше с последни сили.
Кирил се чудеше как баба му се е омъжила за дядо му, защото баща му винаги беше казвал, че жените обичат само сериозни мъже, а дядо му беше толкова лекомислен! Дядото на Кирил е бил вдъхновение. Наближава рожденият ден на майка му и той решава да я изненада. Купи голям букет от бели лилии.
Ирина беше заета в кухнята. Изведнъж на вратата се позвъни. Когато Ирина отвори вратата, тя замръзна от изненада. Отдавна не беше получавала цветя. Тя се разплака, когато й обърнаха внимание. Константин излезе на улицата. Когато видя жена си, той се засрами, че не я е изненадвал толкова дълго време. Кирил се гордееше с това, което беше направил.
