Альоша произхожда от доста заможно семейство, а баща ѝ работи в администрацията. Съответно те търсели подходящата булка за него. И намират Катя, дъщерята на местен бизнесмен. Представихме ги един на друг, не чакахме дълго и се оженихме след един месец.
Всички бяха щастливи, особено родителите, които започнаха съвместен бизнес и разшириха връзките си в своите кръгове. Сватбата беше толкова прекрасна, че всички медии писаха за нея. По време на танца на булката и младоженеца Альоша забеляза, че майка му е някак бледа.
А после започна бавно да се свлича надолу. Альоша се затича към нея и успя да я хване, за да не падне. Веднага извикаха линейка.В болницата, когато жената дошла в съзнание, тя помолила в стаята ѝ да влиза само синът ѝ. И с тих глас започнала да му говори: “Альоша, трябва да ми простиш… но аз не съм твоята истинска майка.
Виждаш, че с баща ти бяхме стари и не можехме да се грижим за собствените си деца. И когато те видяха, веднага започнаха да вият за осиновения си син. Ако искаш да намериш майка си, тя живее в съседното предградие. След тези думи майката на Альоша се разплака.
Той избяга от гримьорната им и към него се приближи разплаканата булка, която му каза, че докато Альоша е бил с майка си, баща му също е отишъл при кмета. Сърцераздирателна случка. Смъртта на родителите ми в деня на сватбата им беше шокираща и медиите със сигурност писаха за нея.
След охраната Альоша тръгва да търси истинската си майка, чудейки се защо тя го е изоставила. Той бързо открива адреса ѝ. Почука на вратата. Отвори една жена в скромни, измачкани дрехи. – “Какво искаш? Позволете ми да видя паспорта ви, защото тук има най-различни хора. -Аз не съм чужденец…
Аз съм вашият син, когото сте оставили преди 28 години. Жената изтръпна и веднага се облегна на вратата, краката й бяха несигурни. Альоша ѝ помогна да седне на един стол. Тогава жената започна да плаче и да говори едновременно: – “В годината, когато си се родил, баща ти е бил зле третиран.
Бил е принуден да подпише някакви документи и след това е попаднал в затвора заради това. Там е починал от болестта, но е бил прекрасен човек. Аз работех като учителка и когато разбраха, че съпругът ми е дете, ме уволниха. Отидох при брат ми, за да изкарам малко пари в друг град, и те изпратих за известно време в интерната.
Работех денем и нощем: сутрин в училище, а вечер във фабриката. Година по-късно се върнах и ми казаха, че си умрял от грип. И вероятно си бил прибран от богати хора, които не са искали аз да знам за теб. Не можех да те върна, преди да се наложи.
Докато Альоша слушаше разказа на майка си, в очите му се появиха сълзи. Той прегърна майка си силно. Когато се върна, Катя каза, че бракът им е бил грешка, защото такова нещастие на сватба е лошо предзнаменование. Но Альоша нямал проблем да се разведе с нея и довел майка си в града.
