Съседката ми е истинска майка-героиня. Никога не съм срещала хора като нея. Катя има син – Петя. Но момчето растяло с някакъв вид куцота в краката и Петя не можела да ходи сама. Катя го бута в инвалидна количка още от детството му. Сега Петя е на 24 години и работи като програмист, като се прибира от вкъщи.
Той не може да излиза сам без майка си. Страхува се, че няма да може да се справи сам с количката, защото понякога ръката му е толкова скована, че не може да я движи. Когато съпругът на Катя разбрал, че ще имат болно дете, той я напуснал.
Отглежда сина си сама, работи сама, за да купува скъпи дрехи за Петя, и прави всичко възможно за сина си. Но наскоро Катя разбрала, че е много болна. Било просто невъзможно да я излекуват. Не искаше да каже на сина си за това, страхуваше се, че той ще се изнерви, а при неговото заболяване това беше опасно.
Катя също се страхуваше да живее без майка си. Беше добре, че апартаментът е регистриран на името на Петя, той работи и получава някакви пари. Но трябваше да го научим да бъде самостоятелен. Катя започна нарочно да изпраща Петя сама до магазина:
– “Искам да направя сладко, но нямам захар.Петя, птиците са в магазина. Когато Катя се разболява тежко, иска да прекара последните си дни със сина си в санаториум. По стечение на обстоятелствата именно там Петя се запознава с едно момиче.
Катя дори не можеше да си представи, че синът ѝ ще започне личен живот. Не всеки би се оженил за по-нисш човек. Но Петя не сбърка в избора си, момичето беше просто прекрасно. Месец след сватбата Катя почина. Тя си отиде спокойно, защото знаеше, че Петя вече се чувства добре.
