В деня, в който се роди дъщеря ми, биологичната ѝ майка дойде в дома ни. Думите на момичето ще останат в паметта ми завинаги.

Същата вечер готвех вечеря в кухнята. Изведнъж на вратата се позвъни. Всички си бяха вкъщи, съпругът ми седеше на компютъра, децата играеха в стаята си, не очаквахме гости. Отидох да отворя вратата.

На прага стоеше млада жена, която ми подаде вързопче с новородено бебе и ми каза, че това е дъщерята на съпруга ми, че той е пил и я е напуснал, като каза, че обича жена си и няма да се разведе с нея. После добави, че не иска детето, и си тръгна. Да кажа, че бях шокиран, е меко казано.

Влязох в стаята, а съпругът ми ме гледаше с огромните си очи, уплашен. 9-годишният ми син ме попита кое е бебето, а аз му казах, че щъркелът ни е донесъл сестричка. По-малкият ми син ме погледна изненадано и каза: “Оказва се, че щъркелът наистина носи деца.”

Не бях спала цяла нощ и със съпруга ми проведохме труден разговор. Той призна, че се е виждал с тази жена, но не я обичал и нямал намерение да ме напусне. Бях твърдо решена да задържа бебето: не можех да оставя беззащитното бебе да се грижи само за себе си; освен това винаги съм искала да имам дъщеря.

След това отношенията ми със съпруга ми се обтегнаха. Той ме помоли за прошка и ми благодари, че не съм се отказала от дъщеря му.    Минаха години.   Децата пораснаха и станаха възрастни.     Биологичната майка на дъщеря ми не се е  появила.

През всичките тези години никога не съм съжалявала за решението си да отгледам дъщерята на съпруга си и да се грижа за нея. Тя е красавица, а освен това е много добра и жизнерадостна. Наскоро навърши 17 години. На рождения ѝ ден на вратата се позвъни.

Тя отиде да отговори. На прага стоеше непозната жена, която погледна дъщеря ми и каза, че е биологичната ѝ майка: Преди 17 години тя е оставила детето си тук. И сега дойде да си го вземе.

Дъщеря ми я погледна с презрение и ѝ каза, че има майка, която я е отгледала – и затвори вратата. Тя знаеше как се е озовала в нашето семейство, казах ѝ аз. Дъщеря ми ме прегърна и каза: “Благодаря ти, мамо, за всичко: за твоята любов, нежност и привързаност.”

Related Posts