Когато се родих, родителите ми бяха на 40 години. Приятелите им ги поканиха на гости, но майка ми се почувства зле и те не отидоха. Майка мислеше, че нещо не е наред със стомаха ѝ. Беше й много лошо. Лежа няколко дни. Баща ѝ я убедил да се обади на лекар. Лекарят я прегледал, задал ѝ странни според него въпроси и я посъветвал да отиде на гинеколог.
На следващата сутрин те отишли в клиниката. Баща ми чакаше в коридора, когато майка ми излезе от лекарския кабинет, цялата бледа. Тя се разплака и показа на баща ми вестника. Той взе хартията и се замисли за случилото се. – “Кол, очаквам бебе!” – каза майка му. Той не можеше да повярва на ушите си.
Двамата се прегърнаха и се разплакаха от радост. Майка ми беше най-възрастната в родилния дом, но раждането ѝ беше лесно. Бебето, тоест аз, също беше здраво. Когато бях малка, не забелязвах разликата между моята майка и другите майки. За първи път чух за възрастта на майка ми, когато едно момче от детската градина каза на майка ми, че е стара и скоро ще умре.
В отговор аз го ударих с пластмасова кукла. Майка му се оплакваше дълго време. Вместо пенсия им се родила дъщеря. Ще се оплача от теб! В училище един съученик крещи през вратата на класната стая. – “Катя, баба ти те чака. Излязох със смръщени вежди. – Мамо, аз вече съм възрастна.
Защо ме следиш? Живеем в съседство. – Дъще, навън е тъмно и е опасно да се разхождаш сам. Справях се много добре в училище, за да не се обаждат учителите на родителите ми да ми се подиграват, защото се срамувах от възрастта им. Много ги обичах, те бяха прекрасни.
Просто исках да са млади, като всички останали, и да са модерни. Но те не бяха такива. Майка ми обичаше да купува книги вместо дрехи, а баща ми обичаше да кара старата си кола и да я довежда до съвършенство без край. Пораснах и постъпих в медицинско училище. Справях се добре и в училище.
Аз съм зъболекар.Получих стаж в магазин за алкохол. Един ден влезе млад мъж. Беше си счупил зъб. Смущаваше ме с присъствието си. Ликар реши проблема му. След работа го срещнах на изхода. Той ме чакаше с букет цветя. Бях объркана, но го харесах. Разговаряхме по пътя към дома и скоро започнахме да се срещаме.
След известно време той ми предложи брак и ме представи на родителите си. Те бяха мили хора. Беше мой ред да го представя на родителите си. В неделя с Иван купихме кутия шоколадови бонбони, вино, букет рози и отидохме да ги посрещнем. Родителите на Иван го посрещнаха с радост.
Те разговаряха добре до късно вечерта и вечеряха. Денят беше приключил. Не можах да заспя цяла нощ с въпроси в главата си. Дали той харесваше родителите ми? На следващия ден отидох на работа. Трябваше да се срещна с Иван чак вечерта.
Срещнахме се и зачаках да чуя какво има да ми каже. “Катюша, каква прекрасна нощ изкарахме снощи. Каква прекрасна майка имаш, ти си като нея! А баща ти е много умен човек. Трябва да се гордееш, че имаш такива родители. И им предай поздрави от зет си – каза той и се усмихна. Прибрах се вкъщи. Майка ми четеше книга, а баща ми гледаше телевизия.
– Мамо, татко, моля ви, простете ми! “Какво става, дъще?” Майка ми ме прегърна: “Болна ли си или нещо друго?” Продължавах да плача. Разбира се, по-късно обясних поведението си като нервност и умора в навечерието на сватбата. Но това беше урокът на живота ми. Без значение кои са родителите ти – стари или млади, богати или бедни, те не са избрани.
