Юлия погледна с недоумение акушерката, която само поздравяваше новородената си дъщеря. Но каква дъщеря, помисли си тя, щом щеше да има момче. Желано момче, а не момиче, което няма да бъде прието. Бебето е било подменено, помисли си Юлия.
Събрала всичките си сили, станала от родилния стол и отишла да търси сина си. Цялото родилно отделение беше изненадано, защото за първи път виждаха такава реакция на пола на детето. Имало е случаи, в които родителите са се натъжавали, че се е родило момче, когато са искали момиче, или обратното, но ние никога не бяхме виждали такава реакция.
Затова решихме да й помогнем с успокоителни, но за съжаление проблемът беше решен за известно време, а когато Юлия се събуди, отново започна да плаче, но този път при мисълта, че ще има момиче.
След като се консултирахме с колегите си, се обадихме на съпруга на Юлия и му разказахме за раждането на дъщеря й и за странното поведение на жена му, но той просто сложи слушалката. Може би от щастие? Но за наша изненада бащата на момичето така и не се появи и не донесе нищо за бебето.
Поведението на Юлия също беше странно, тя започна да игнорира детето, не проявяваше никакъв интерес към него и помоли да не го водят в отделението.След подобно поведение се обадихме на психиатър и ни казаха, че жената е напълно здрава и в добро състояние на духа, за да взема решения.
На следващия ден се появи съпругът на Юлия и двамата написаха писмо за изоставяне. Причината: защото се е родило момиче. По това време бебето спяло спокойно и дори не осъзнавало, че най-близките му хора са го напуснали.
А ние просто гледахме мълчаливо младата двойка и не можехме да разберем как могат да оставят детето си и да продължат да живеят спокойно – и евентуално отново да станат родители. Кажете ми, мислите ли, че те ще си спомнят за това, което са направили?
