Всички пътници се засмяха: Баба се качва в автобус “Калуш – Лвов” и веднага се приближава до шофьора

“Шофьор, кажете ми как ще бъде Моршин, нали? Аз ще седя тук.” Шофьорът: “Добре, бабо, добре, ще седна. Влизай и не се притеснявай!” “Няма да забравя.” Шофьорът: “Няма да забравя, бабо, качвай се, всичко ще бъде наред!”

В автобуса нямаше много хора, шофьорът не чакаше никого другиго, движехме се бързо, пристигнахме в Стрий бързо! И тогава баба ми ме попита колебливо: “Шофьор, това вече Моршин ли е?” Тиха сцена. Шофьорът и всички пътници, които са чули предишния разговор, се срамуват да си спомнят, че по време на спирането в Моршин никой не е казал на глас “Моршин”.

Мълчаливата сцена се проточи, а после шофьорът, като вдигна очи, почеса се по главата, погледна часовника си и си каза нещо тихо, затвори вратата, обърна автобуса и тръгна обратно към Моршин.

Пътят не беше толкова далече, около 10 километра, но ако във всяка друга ситуация това би предизвикало гневна съпротива от страна на пътниците, никой не възрази: всички изпитваха някаква вина към бабата. Когато пристигнахме в Моршин и отворихме вратата, шофьорът каза по празничен начин: “Бабо, това е Моршин, излизай!”

Баба: “Не, шофьор, няма нужда да ходя при Моршин. Аз отивам в Лвов! ‘ Шофьорът остана безмълвен, а очите на пътниците се заобличаха – нямата сцена на площада. А бабата продължава: “Благодаря, че ми напомнихте” и започна да рови из чантите си: “Дъщеря ми в Калуш ми каза да взема едно хапче след час и половина.

Благославям ви, шофьор, че не забравихте и напомнихте на старата дама”. Някой се засмя пръв, някой се засмя втори, шофьорът се засмя последен, но всички се смееха през целия път до Лвов. Само една стара дама не разбираше защо всички се държат толкова странно.

Related Posts