Когато срещнах Богдан за първи път, знаех със сигурност, че той е мъжът, с когото винаги съм искала да бъда. Отношението му към мен показваше, че ме обича много.
През цялото си детство мечтаех да създам пълноценно семейство, в което да цари атмосфера на любов и приемане. Планирахме първо да ремонтираме къщата и след това да се оженим, но внезапната ми бременност наруши всичките ни планове.
Отначало се страхувах да кажа на Богдан, мислех, че ще се разсърди, но той прие новината спокойно и след това ми предложи брак. Последните месеци от бременността ми бяха трудни и лекарите ме посъветваха да ги прекарам сред природата, затова отидох в селото на майка ми.
Там започнах да раждам три месеца по-рано, но раждането мина добре. Роди ни се напълно здраво момиченце. Реших да изненадам съпруга си, като дойда с бебето, без да му кажа.
Влязох в апартамента и навсякъде бяха разхвърляни женски дрехи. Когато Богдан ме видя, беше много объркан. Подадох му бебето и отидох до тоалетната.
В тоалетната плачех на висок глас. Когато се успокоих, излязох при съпруга си. Нямаше женски дрехи. Започнах да говоря със съпруга си, сякаш нищо не се е случило. Надявам се подобни ситуации да не се повтарят.