Изминаха два дни, откакто родителите на снаха ми купиха нов телевизор, без да изпратят никакви пари на мен и детето ми. Вече бях забравила тази история и дори не се надявах на някакви пари. Но вечерта синът ми се обади и ми каза: “Мамо, знам, че имаш спестени пари и пенсия, така че нека засега да живеем с тези пари.
Само че сега имаме собствени планове, които изискват инвестиции.” – Нима нямаш съвест? Прави каквото искаш, все пак е твое дете – казах аз и сложих слушалката, без да чакам отговор. синът ми и снаха ми заминаха да работят в чужбина. Разбира се, разбирам всичко, но това отива твърде далеч: те искат да оставят собственото си дете изцяло на мен.
Нямам нищо против да го отглеждам и дори не мога да си представя живота без него. Но им казвам, че трябва да ни помагате поне финансово, за да нямаме никакви нужди, за да мога да купувам всичко, от което се нуждае детето ви. Никога не съм прахосвала пари, винаги всичко е планирано и изчислено, само това, от което се нуждае детето.
Тъкмо се канех да си легна, а след няколко минути ми се обади снаха ми. Вероятно синът ми е започнал да й възразява и е казал, че парите трябва да се изпратят.” – Кажи ми, моля те, защо се караш с нас и винаги ни обвиняваш за нашия син, който е и твой внук? Казах ти, че можеш да правиш каквото си искаш.
Ако не ти пука за собственото ти дете, единственото, което трябва да направиш, е да седиш тихо с внука си. И не се намесвайте в изкарването на пари в чужбина, животът ни тук също не е лесен и се борим. Не става дума за пари, вземи си билет и ела да видиш сина си, защото той вече е забравил как изглеждаш.
Вместо да ни искаш пари, трябва да се погрижиш за внука си. И преди да успея да кажа нещо в отговор, чух, че се карат, и снаха ми сложи телефона. Цяла вечер не можех да се начудя на това отношение към мен и трябваше да взема няколко капки.
Късно вечерта синът ми ми се обади и се извини за поведението си и това на съпругата си, но каза, че обича жена си и не може да я остави. Каза, че ще се опита да говори с нея и ще ни изпрати пари. Обясних му, че няма да ги моля за нищо. Ще се справим някак и ще ги оставим да живеят спокойно.”
“Когато съвестта ти се събуди, гледай да не е твърде късно. Опитах се отново да се свържа със сина си, но любовта и парите му бяха по-важни за него. Той не искаше да ме слуша, но му казах да не стъпва в къщата ми.
Синът и снаха ми работят в чужбина вече повече от година и само веднъж изпратиха някакви пари на приятелите си, но живеят така, сякаш се справят добре. А на мен ми е жал за Сергей, разбирам, че има нужда от семейство, но майка му и баща му са заминали за пари. Давам на това дете цялата топлина и любов, която имам. Не знам как да обясня на сина си, че живее неправилен живот.
