Родителите ми винаги са възлагали големи надежди на мен. Бях отлична ученичка, затова майка ми смяташе, че ми предстои блестяща кариера. След като завърших училище, отидох да уча психология. Майка ми беше отчаяна. Опита се да ме убеди в професията ми, но не успя.
Тогава майка ми се надяваше, че поне ще си намеря богат съпруг… ами… зависи. На 25-ия ми рожден ден родителите ми подариха стара кола – имаха достатъчно пари за нея. Бях много щастлив, защото колата изпълняваше перфектно основната си функция.
Един ден се прибирах вкъщи след тренировка и по средата на пътя колата забуксува. Колкото и да се опитвах, не искаше да запали. Изведнъж до мен спря автомобил и от него излезе мъж, когото познавах. Беше Максим, приятел на братовчед ми, с когото се виждах, когато бях дете. Максим ме закара до вкъщи.
По пътя разбрах, че е самотен баща, има две деца, а жена му ги е оставила при баща им и си е тръгнала. По някакъв начин се оказа, че с Максим започнахме да се виждаме доста често. Бяхме безумно заинтересувани един от друг, въпреки че той беше с 13 години по-възрастен от мен.
Нашият град е сравнително малък и в него е трудно да се пазят тайни; рано или късно всичко излиза наяве. Един ден се прибрах вкъщи, а майка ми плачеше: “Не съм очаквала това от теб. Как можа? Не сме те отгледали за това!Той е твърде стар за теб, осъзнай се!
После се обадих на Макс, разказах му всичко и той каза, че ако искам, може да ме вземе. След това веднага си събрах нещата и напуснах къщата. Майка ми крещеше след мен да не се връщам, че вече няма дъщеря. Оттогава минаха няколко години. Вече имам син с Максим, а момичетата ме наричат мама. Знаеш ли, щастлива съм с него!
Неотдавна майка ми се разболя. Максим предложи да отидем да я видим. Когато влязох в къщата, видях майка ми с пребледняло лице. Щом се приближих до нея, тя започна да плаче. Започна да се извинява за поведението и думите си, помоли ме да доведа децата ѝ (не само сина ѝ) при нея и каза, че е сгрешила преди няколко години. години.
