Брат ми и аз бяхме на осем и шест години, когато баща ми напусна майка ми и се премести в друг апартамент. Бяхме още много малки, не разбирахме нищо, затова обвинявахме майка си за всичко. Много години по-късно аз и брат ми разбрахме, че баща ми е имал любовница.
Детската ни неприязън към майка ни се засили, след като тя доведе вкъщи нов съпруг, неин колега. Той беше тънък, плешив мъж, затова го забелязахме още от първия ден и решихме да направим каквото е необходимо, за да го накараме да напусне дома ни.
Например брат ми слагаше много сол в храната си, а аз разрязвах новата му тениска. Мислехме, че нашите лудории ще накарат доведения ми баща да се ядоса и да убие майка ми, но грешахме. Това продължи почти два месеца, докато един ден доведеният ми баща се прибра вкъщи с куче.
Отдавна мечтаехме да имаме домашен любимец, но собственият ни баща не ни позволяваше. След тази случка разбрахме, че новият съпруг на майка ни не е толкова лош. Той ни помагаше с домашните, играеше с нас, приготвяше ни вкусни закуски, а когато си купи кола, всеки уикенд ходехме на пикник като семейство.
Доведеният ми баща неведнъж е спасявал брат ми и мен.Спомням си един случай, когато брат ми беше подигран от ученик в гимназията, върна се вкъщи със синина и доведеният ми баща веднага отиде при момчето, за да поговори с баща му. На следващия ден ученикът от гимназията се извини на брат ми и призна, че му завижда, защото имал “готин баща”.
Когато бях на шестнайсет, започнах да се срещам с едно момче. Когато майка ми разбра, изпадна в истерия и каза: “Ами следването ти? Но доведеният ми баща говореше с мен спокойно, разказваше ми за отношенията между мъжа и жената, обясняваше всичко перфектно. Обичам го повече от собствения си баща и дори го наричам “татко”. Брат ми и аз му дължим всичко.
