Олга беше видимо момиче и много хора се грижеха за нея. Тя учеше във Филологическия институт, а през уикендите работеше на половин работен ден в магазин за мебели. Един ден, по време на смяната ѝ, в магазина влязъл мъж. Той беше най-много на двадесет и пет години, но вече беше започнал да оплешивява.
Беше облечен доста евтино, с обикновени спортни дрехи. В хода на разговора обаче се оказа, че той е много интересен и приятен човек. Беше доста остроумен в шегите си. Момичето обичаше да разговаря с него. Няколко дни по-късно момчето отново се появи в магазина.
Каза, че се е потрудил, за да купи подарък за Оля, и ѝ подаде обикновено шоколадово блокче. Момичето се засмя, но прие подаръка. Момчето я погледна със страхопочитание. Той реши да я покани на среща. Момичето се съгласи. На следващия ден той пристигнал в дома ѝ с едно очукано джелопи.
Оля се страхува от реакцията на майка си, ако види колата на господина, затова се опитва да го изведе възможно най-бързо от квартала. Случката обаче ѝ хареса. Игор я заведе в гората и си направиха пикник. През цялото време той я забавляваше с интересни разговори.
При по-близко запознанство се оказа, че той е и много начетен. Запознанството им продължи. Само веднъж отидоха в едно кафене,Ихор нямаше пари за това. Те предимно излизаха навън. Всички нейни приятели се подиграваха на Оля: – “Имаш толкова много добри господа. Защо ви е нужен този чудак?
Един ден пред мебелния магазин спря много як чуждестранен автомобил. От нея излезе мъж с огромен букет цветя и елегантен костюм. Това беше Игор. Той беше много богат човек, но не искаше момиче да го обича заради това.
Беше му омръзнало да гледат на него само като на портфейл, затова реши да изпита момичето, което харесваше. Оля се превърна в неговия идеал. Тя наистина не се интересуваше много от парите. Той й предложи.
