Беше ми трудно да порасна. Когато навърших 10 години, баща ми почина. Майка ми трябваше да отглежда сама две деца. От дете бях палаво момче. Майка ми трудно се справяше с мен, но след като баща ми си отиде, аз се опитах да й помогна. Грижех се за сестра ми, когато майка ми беше на работа.
Много обичах сестра си Светлана. Тя беше лъч светлина в нашия труден живот. Мама често боледуваше, но никога не забравяше за мен и сестра ми. Всеки ден ходехме в парка на пикник. Седяхме на зелената трева.Аз ядях плодове, а майка ми хранеше сестра ми с бебешки бисквити.
Отидохме да играем на детската площадка. Вечер майка ми ни разказваше приказка. Обикновено ги измисляше. Сестра ми и аз винаги очаквахме с нетърпение вечерта, за да чуем интересни истории. Един ден майка ми отиде до магазина и не се върна.
Преди да си тръгне, тя каза: “Стас, отивам до магазина, за да взема малко храна. Погрижи се за сестра си. Скоро ще дойда. Това бяха последните й думи. Преди това майка ми имаше силно главоболие. Когато тя не се върна, изпаднах в паника. Не знаех какво да правя.
Грижех се за сестра си, хранех я, къпех я. Изминаха две седмици. Храната се изчерпваше, а Светлана се разболя.Тя имаше висока температура и постоянно викаше майка си. Не можех да й купя лекарства, защото не знаех от какво се нуждае и колко. Реших да извикам линейка.
Знаех много добре, че няма да ни оставят вкъщи, а ще ни отведат в сиропиталище. Позволяваха ми да виждам сестра си всяка седмица, но скоро ми казаха, че тя е осиновена. Радвах се за нея, но тя ми липсваше. Няколко месеца по-късно и аз овдовях. Никога повече не чух за сестра си.
Винаги бях сигурен, че ме е забравила. Когато се разделихме, тя беше на четири години. Минаха много години. Завърших университет, ожених се. Имах дъщеря, която нарекох в чест на убитата ми сестра. Когато Света беше на три години, я заведох на детска градина. Срещна ни едно момиче.
Веднага я разпознах като по-малката си сестра. “Света, ти ли си?” попитах, без да вярвам на очите си. “Стас!” Момичето се затича към мен и ме прегърна. Оказа се, че ме е запомнила и дори ме е търсила, но не е могла да ме намери. Винаги е мечтала да ме срещне. Запознах я със семейството си. Дъщеря ми беше щастлива да се запознае с леля си.
