През есента Артьом и Елена искат да се оженят. Красива, неразделна двойка. Те винаги бяха заедно. Разделяха се само веднъж на няколко месеца – той учеше за шофьор в града, но дори и тогава идваше всеки уикенд, за да види любовта си. Не постъпи в армията – не беше годен.
Лелята на Олена, която вече се беше пенсионирала, я уреди на работа като секретарка в престижно заведение веднага след училище. И личният им живот изглеждаше уреден. Всички се възхищаваха на тази прекрасна двойка. Артем беше висок, широкоплещест, атлетично сложен мъж.
Имаше големи черни очи и коса с цвета на катран. Лена беше ниско, тънко момиче с дълги мигли, сини очи, мраморна кожа и руса коса. И двамата родители бяха щастливи от връзката: бяха подготвили зестра за момичето и къща наблизо, за да се грижат за бъдещите младоженци.
През август миналата година в селото пристигнала една жена, която искала да повиши нивото на културата в селото. Затова събрала млади хора, открила драматичен клуб и решила да постави Ромео и Жулиета. Без никакво съмнение Артьом бил избран за ролята на Ромео, а на Алла била поверена ролята на Жулиета.
На Алена е предложено да играе статистка, но тя отказва поради натоварения си график. Артьом започва да изчезва на репетициите и двамата почти не се виждат. Алла винаги го молеше за помощ, когато не успяваше, и той ѝ помагаше. Скоро Артьом и Алла започват връзка.
Пиесата е добре приета от публиката в града и те пътуват с нея из целия регион. През ноември Артьом и Алла се женят. Елена напуска работата си и заминава за града. Чичо ѝ (брат на баща ѝ) ѝ помага там. През пролетта Олена ражда син – Хриция. Тя си намира работа и се запознава с годеника си със сложна немска фамилия.
Томас е добродушен мъж, който е лудо влюбен в Олена. Днес те са щастливи баба и дядо. Имат двама внуци, които много разглезват. На снаха ми това не ѝ харесваше, тя искаше да ги възпита по най-добрия възможен начин. Артьом и Алла живееха в столицата. “Актрисата” не е имала планове да остане в селото.
И изминаха толкова много години.Олена отдавна не се е прибирала при семейството си, а брат ѝ се е преместил в малък град наблизо. Тя отишла да го посети и преди да си тръгне, решила да отиде на гроба на родителите си. Елена почисти гроба, постави цветя за всеки от тях и седна на една пейка.
Изведнъж някой докосна рамото ѝ… “Артьом, това определено е той, но как?” Олена беше зашеметена. “Здравей, красива Лина, не си се променила ни най-малко”, каза Артьом нежно, сякаш се бяха разделили едва вчера, въпреки че бяха минали 35 години. “Остарях, но ме влече към родния град…
Трябва да издигнем достойни паметници на родителите си, дано всички те да живеят във вечна памет…” – каза Иван, а после продължи: “Знаеш ли, Олена, ние сякаш живеем в града и всичко е наред, но аз имам чувството, че всичко съм направил погрешно. Струва ми се, че цял живот съм живял с погрешна цел…
С теб любовта ме вдъхновяваше, чувствах се уверен, можех да направя всичко. С Алла беше като блато, което ме дърпаше надолу… Оказва се, че любовта е различна – усмихна се той. – Имам добра заплата, добра позиция, но за нея все още съм селско момче. Не й подхождам.
Имам чувството, че съм изживял живота си напразно: не съм построил къща, не съм посадил дърво, не съм родил син… Алла е безплодна… тя не можа да роди”, каза Артьом с копнеж и тъга. “Чакай – Елена извади една снимка, – виж, това напомня ли ти за някого? Артем онемя, не можа да каже нищо в продължение на няколко минути.
На снимката беше той, но в младежки дрехи и с различна прическа. “Защо не ми каза за това?” “Щеше ли да има някаква разлика? Гриша е гордо момче, той знае, че ти си истинският му баща, никога не съм го лъгал. Вземи снимката, на нея е неговият номер.
Той ме помоли да ти я дам, в случай че го срещна. Можете да поговорите и да се опознаете, не е проблем. Трябва да тръгвам, утре излитам. Пожелавам ти щастие, а любовта, макар и да е различна, е нещо, което избираме… Артьом седна на пейката, хвана главата си с две ръце, обвинявайки се за всичко
