Линейка я докара от автогарата. Придружаваше я полицай, защото младата жена продължаваше да се опитва да избяга. В болницата обаче тя се успокоила. Момичето не назовало името си и нямало никакви документи у себе си. Първоначалният преглед не разкрива нищо подозрително, направени са необходимите трудови изследвания и момичето е настанено в отделна стая.
Раждането преминало гладко и се родило здраво и силно момче. Но когато бебето било показано на младата майка, тя се обърнала. “Беше толкова ясно какво ще се случи – споделили медицинските сестри помежду си, – защото тя не беше казала и дума за себе си. Горкото момче…
Едва болницата се е “успокоила” след едно раждане, персоналът е трябвало веднага да се подготви за друго. Линейка докара Олга в болницата с висока температура. Тя не е реагирала и е била в тежко състояние. Наложило се е да се спаси майката и е взето решение да се направи цезарово сечение.
Операцията е успешна за майката. Но детето не може да бъде спасено. Персоналът се разхождаше намръщен… “Така е, момичета – каза медицинската сестра Таня, – има едно здраво дете, но то няма нужда от него. Другата е загубила детето, което е искала. На този свят няма справедливост.
Когато Оля научила за загубата на детето си, тя се разплакала до бяло… Два дни по-късно младата жена дошла в стаята на Оля:- Роди ми се момченце. Здраво момче. Но защо му е нужна бездомна майка? Те така или иначе ще ми го отнемат. Ще го изпратят в сиропиталище. Там ще му е скучно, знам.
Бил съм там от дете. Но може би Бор ме е довел във вашия град по някаква причина. Предполагам, че е било необходимо, предполагам, че съм сдъвквал хората заради вас. И ти ще бъдеш добра майка за него. Отведете го. Моля ви…” Оля погледна посетителя, сякаш беше свободна от закона:
“За какво говорите? Как можеш да се откажеш от едно дете? Върви, върви! Същия ден младата жена изчезва от болницата. На следващата сутрин Оля гукаше, докато седеше до креватчето на бебето. Олха и съпругът ѝ осиновяват момчето… Наистина пътищата на Господ са загадъчни.
