– Ще страдаш заедно с тях” – чуваше това много често. А какво е чувала през целия си живот, не може да ви каже. Хората не пестят думи. Таня никога не е била красива, а от четирите си сестри далеч не е най-красивата. Беше дебела, с дребни черти, но с много добро и открито сърце. Семейството ѝ много я обичаше. Всичките ѝ сестри се омъжиха рано, преместиха се в различни градове, имаха деца и живееха щастлив семеен живот, но не и Татяна. Честно казано, с всяка изминала година тя все по-малко вярваше, че ще срещне мъж, с когото ще създадат семейство.
А и никой около нея не вярваше в това. Таня обичаше да прекарва време с племенниците си, които идваха в селото за лятото. След като всичките ѝ сестри заминаха, Тетиана остана сама в дома си и ръководеше домакинството. Тя отглеждаше кокошки и кози. Продаваше яйца и мляко. Засаждала зеленчукова градина, събирала реколтата и я изпращала на семейството си, за да могат да се насладят на витамините. А какъв хляб е пекла със собствена маркова закваска! Много хора я молели да им го изпече, когато им идвали гости на гости. Таня живеела така, никога не се оплаквала и живеела живота си със смирение.
Но не напразно казват, че това, което приемаме, е Божията воля; така се е получило. Едно лято в къщата на съседната улица дойдоха работници да строят нова сауна и се случи така, че Таня също имаше работа за тях. Трябваше да поправят покрива на плевнята и да монтират нова тръба в къщата, както и други дребни неща. В селото все още е много трудно без мъжки ръце, макар че Таня много добре боравеше с инструменти и можеше да цепи дърва. След като приключиха със сауната, един от мъжете се съгласи да ѝ помогне в домакинската работа. Така те първо се сприятелили, а след това започнали да живеят заедно. Мъжът бил разведен и нямал деца.
На тридесет и девет години Таня най-накрая се омъжила. И беше много щастлива. На четиридесет и една годишна възраст тя се радваше на първото си дете, а съпругът ѝ вече беше на четиридесет и четири. Отнасяха се лесно с децата си, радваха се на всичко, защото те бяха толкова дългоочаквани. И така щастливите двайсет години отлетели безгрижно. Сега най-голямата дъщеря е омъжена, а Таня и съпругът ѝ очакват внуци. Дядото вече е построил нова детска площадка в градината, излишно е да казвам, че той е майстор на всичко. “Уморена ли си, добра моя?” – пита той Таня всяка вечер, прегръщайки я. “Да, уморена съм” – смее се тя и цялото ѝ лице се озарява от мила усмивка. И никога не се чувства грозна, как можеш да мислиш лошо за себе си, когато те прегръщат нежно и с любов те наричат “моето добро момиче”?
