Лера и Аня са приятелки от детството си. Винаги са били заедно и са правили всичко заедно. Може да се каже, че бяха нещо повече от приятелки, те бяха истински сестри. Аня и Лера също обичаха да си разменят всичко. Първоначално това бяха сладкиши, после играчки, а след това се стигна и до дрехи.
Отначало родителите ѝ се съпротивляваха, но после свикнаха и не ги интересуваше. Но се случи така, че майката на Ани се разболя и се наложи да се премести в друго климатично място, по-близо до морето. Така че те се преместиха.
Поддържаха връзка по телефона и си пишеха писма. Виждаха се само през лятото, когато и двамата идваха във вилата на баба си и дядо си. След като се дипломирали, и двамата започнали да работят, виждали се по-често и можели сами да пътуват до всяка точка на света.
Така приятелите започват да пътуват заедно. И всичко щеше да е наред, но никой от двамата не бързаше да се ожени. Когато навършили 30 години, родителите им започнали да оказват натиск. Така момичетата се съгласили да се омъжат за приятелите си. Беше време да представим момчетата един на друг,Четиримата се срещат в едно кафене.
Имаше дълга пауза, после се запознаха по един глупав начин и разговорът не се получи. И в деня на сватбата на Лера Аня казва: “Приятелко, съжалявам, много те обичам, но… годеникът ти. Не искам да се омъжвам за гаджето си, много харесвам твоето.
В деня на сватбата на Лера приятелките ѝ дори успяват да си разменят гаджетата. Те не отменили тържеството, а просто сменили съпрузите си. И така се случи, че момчетата искаха същото нещо.