Къщата се намираше в покрайнините на града. Бащата на семейството работеше до вечерта, а майката прекарваше целия ден в пазаруване и домакинска работа. Много често в къщата оставала само малката им шестгодишна дъщеря.
Един ден някакви местни крадци разбрали за това и решили да се възползват от ситуацията, за да ограбят къщата. След като избрали подходящ ден, те отишли до портата на къщата и позвънили на домофона. Чул се момичешки глас:
-Кой е? – Пощальонът. Има ли възрастни вкъщи? – Не, само аз и Вася. -Вася? На колко години си? Аз съм на шест, а Вася току-що навърши една година. Злите хора си мислеха, че са хванали лесна плячка. Те взломили ключалката и проникнали в къщата.
Щом влязоха в коридора, забелязаха в полумрака огромна фигура, която повали единия от тях на земята и здраво стисна със зъби врата му.Вторият разбойник, като разбра, че Вася е огромно черно овчарско куче, замръзна на място и дори не можа да помръдне от гледката.
Оказа се, че овчарчето най-много слуша малкия си стопанин, и щом изпълни дълга си и чу командата “гледай”, седна до разбойника и зачака по-нататъшни инструкции.
Престъпниците стояли замръзнали, докато не пристигнал бащата на семейството и не се обадил в полицията.
