Броят на приятелите не е толкова важен, колкото тяхното качество. Някои хора са по своему късметлии, защото макар да имат малко приятели, те са проверени във времето и на тях може да се има доверие. Но при мен е точно обратното. Факт е, че имам много приятели, но не мога да им доверя дори една малка тайна.
Например, когато бях малък, семейството ми беше доста напрегнато, защото родителите ми постоянно се караха. Тогава разказах за това на приятелката си, която смятах за най-добрата си приятелка, но на следващия ден всички мои съученици вече знаеха, че родителите ми се развеждат.
Това продължи, докато завърших университета. Понякога забелязвах някои обидни неща, които приятелите ми казваха по мой адрес, но им прощавах, защото просто нямах други приятели… Минаха много години, откакто завърших университета, но аз все още поддържах връзка с тези приятели.
И един ден от скука реших да посетя един от тези приятели, просто за да изпия чаша чай. Отидох при нея и синът ѝ отвори вратата, докато тя беше в стаята си и се обличаше.
Седях във всекидневната, когато синът ѝ се приближи до мен и ме попита защо съм дошъл. Казах му, че съм искала, а той отвърна, че майка му ме е нарекла досадно мързеливо момиче, което няма какво друго да прави, освен да се разхожда и да пречи на всички.
Това беше наистина обидно, затова казах на приятелката си, че имам спешна работа, и напуснах дома ѝ. Вече шест месеца не съм й писала и дума, а тя не ме е споменала нито веднъж…
