Бабата дошла от селото с тежки чанти и чакала сина си на гарата с трепет. Но той беше изчезнал от един час.

Една баба дойде от селото с два тежки пакета. Тя не посещаваше внуците си толкова често, но с последните си пари беше купила няколко подаръка, за да ги зарадва. Не си тръгваше с празни ръце всеки път, когато я посещаваше, но този път надмина себе си, защото всеки пакет тежеше почти десет килограма.

Жената не се страхувала да пропътува дълъг път с такъв товар, защото синът ѝ обещал да я посрещне. Но когато пристигнала, той не бил на гарата. Трябваше да остави чантите и да набере номера. Не отговориха веднага, едва час по-късно, след десетото обаждане.

Гласът на сина ми беше объркан: -“О, мамо, съжалявам, забравих, че ще дойдеш днес. Всъщност отидохме в къщата на родителите на Оля в региона, ще останем тук за една седмица. Не си дошъл за нищо, върни се. Честно казано, не знаехме, че ще бъде така, затова забравих да те предупредя и си тръгнах спонтанно.

В очите на Мария Михайловна се появиха сълзи. Тя не каза нищо, само изсумтя: -Добре. Тя даде и двата пакета на бездомниците на гарата,Щеше да е много трудно да го носи обратно, а ръцете ѝ вече страдаха от тежестта.

Тя не изразила недоволството си пред сина си и той така и не разбрал колко силно е било наранено сърцето на майка му от постъпката му. В края на краищата Мария бе вложила сърцето и душата си в неговото възпитание, а той дори не я бе посещавал, когато тя бе остаряла.

Когато месец по-късно снаха ѝ се обади и я помоли да се погрижи за внуците ѝ през уикенда, за да могат тя и съпругът ѝ да отидат на сватба при техни приятели, тя отказа. Беше ѝ омръзнало да се сещат за нея само когато е необходимо.

Related Posts