Един ден малкият Саша се прибра вкъщи и каза на майка си, че в училище има родителска среща. Жената обещала, че непременно ще дойде. Момчето я помолило да не идва и да го злепостави.
“Всички ще видят, че майка ми е сляпа, ще ми се смеят. Срам ме е от теб, не идвай. Разбира се, жената беше много разстроена да чуе такива думи от единствения си син. Минали много години.
Момчето пораснало, преместило се, оженило се и напълно забравило старата си майка. Той все още се срамувал от нея. Един ден на прага му се появява сляпа жена, облечена в парцали.
Щом я видял, той веднага започнал да й крещи да си ходи и да не плаши децата му. Жената не му казала нищо, но му пъхнала в ръката една бележка и си тръгнала. Мъжът отвори бележката и започна да я чете.
Там се казваше, че когато се родил, той бил сляп, но тя се молела дни и нощи в църквата Бог да отнеме зрението ѝ и да направи сина ѝ зрящ. След това се случило чудо. Лекарите не можеха да го обяснят.
Но момчето започнало да вижда, докато зрението на жената постепенно я напуснало. След като прочете бележката, Саша замръзна. Той се втурна да търси възрастната си майка, но тя беше изчезнала безследно.
