Когато годеницата ми забременя, бяхме още много млади, само на 18 години. Трябваше да се оженим и заживяхме в моя едностаен апартамент, скромно, но заедно. Едва след раждането на детето ми нещата се влошиха. Оказа се, че съпругата ми започна да ми се кара, че не печеля достатъчно пари.
Работех като обикновен механик, не бях завършил колеж, а и нямаше нужда да го правя. Жена ми оставаше вкъщи с дъщеря ни и аз бях единственият работещ за цялото семейство. Тъй като съпругата ми постоянно ми оказваше натиск, вечер започвах да плача по малко.
Накрая й омръзна, събра си нещата, взе детето и замина при майка й. Искаше да вземе и половината от апартамента ми, но не успя. А аз редовно се виждах с дъщеря си, излизах с нея през уикендите, давах на бившата си съпруга някакви пари. После тя се запозна с някакъв мъж и аз изобщо спрях да ѝ давам пари, защото не исках този мъж да живее от мен.
И спрях да общувам с дъщеря си. После дъщеря ми порасна и се нуждаеше от пари, за да отиде в колеж. Тя се обърна към мен и аз веднага й казах, че няма да й дам никакви пари. Самият аз не съм завършил колеж и живея някак си, а ако има нужда от тях, нека реши сама, тя вече не е малко момиче.
В резултат на това дъщеря ми някак си влезе в университета и го завърши с отличие. И сега работи като мениджър в престижна компания. Вярвам, че това е и моя заслуга. Тъй като никой не я е глезил с пари, тя е постигнала всичко сама. Ако тогава й бях дал пари, тя щеше да се отпусне.
Дойдох при дъщеря ми, за да поискам малко пари за живот. Тъй като съм стар, не мога да работя и нямам никакви пари. Тя каза, че няма да ми даде пари за нищо. Така че напук на нея си намерих работа в тяхната компания като чистач. Всеки ден тя вижда колко тежко трябва да работи баща ѝ, докато той се вози в скъпа кола.