Маша погребва съпруга си, той е загинал при катастрофа. Бил е блъснат от камион. Жената не можела да се откаже, защото имала две пораснали деца. Дъщеря ѝ била на 14 години, а синът ѝ – на 12. Тя трябваше да остане силна и да отгледа децата си.
През следващите 5 години не забелязвала никого около себе си, не можела да общува с общи познати на нея и покойния ѝ съпруг, не можела да ходи на местата, които посещавали заедно. За нов романс и дума не можеше да става. Но времето лекува и Маша започва постепенно да се възстановява и да започва нов живот.
Така тя случайно среща Вася. В продължение на една седмица те излизали заедно, ходели на кино, по кафенета и се разхождали по цяла нощ. А после Маша внезапно изчезна.-Какво правя… аз съм възрастна жена, имам две деца, каква романтика може да има?
Но Вася не се поколебал, изчакал Маша след работа, приближил се до нея с голям букет червени рози и официално я помолил да се среща с него. Маша се съгласи при едно условие: всичко да бъде в тайна. Макар че Вася нямаше семейство, той беше разведен от дълго време.
И отлично знаеше, че Маша няма съпруг, но пък има деца. Въпреки това той прие тази тайна, смятайки, че това ще накара Маша да се почувства по-добре. Но годините минават и от две години насам те се срещат тайно. Ако ви отвращавам или се срамувате да ме представите на роднините си, просто го кажете.
– “Не, не е така. Обичам те, Вася. Просто трябва да кажа на децата по някакъв начин. -Ами, просто го кажи. -Страхувам се. Но тази вечер Маша беше в бойно настроение и се готвеше да каже на децата истината. Тя просто се страхуваше как те ще приемат тази информация. Ами ако кажат, че е предала паметта на баща си…
Маша се прибра вкъщи с тези мисли, видя познати обувки във времето… влезе в кухнята, а Васил вече седеше там с децата си. Те спокойно чакаха Маша да се появи: – “Мамо, ти най-накрая дойде!” – каза синът. -Отдавна се досещахме, че имаш джентълмен, и всички чакахме да ни го представиш – каза дъщерята. – “Е, Маша, и без теб децата и аз вече намерихме общ език.