Пътувах от друг град до родния си с влак. Когато пристигнахме, ме посрещна Марго, моята съседка. “Уау, циганка… не се ли страхуваш от нея?” – попита съседката ми, като видя Рита да се приближава към мен. Във влака не бях особено разговорлива, затова не разказах историята на съседката си.
Ако я бях разказал, тя нямаше да зададе този въпрос. Създадох щастливо семейство на 20-годишна възраст. Съпругът ми ме носеше на ръце. Родиха ни се две малки момченца и тогава съпругът ми реши да ни построи голяма къща, за да могат в бъдеще двамата ни синове да живеят в съседство.
Когато къщата беше готова, щастието ни не познаваше граници, но се случи нещо ужасно: съпругът ми попадна в катастрофа и не можа да бъде спасен. Останах съвсем сама с момчетата. А след около две години си намерих гадже. “Ще ти е трудно с две деца, дъще – каза майка ми, – да, той е грозен, но печели добри пари, обича те, а къщата ти има нужда от мъжка ръка.
Не можеш да се справиш без него. Мислех, че няма какво да губя, и се омъжих за него, но това беше най-голямата грешка в живота ми. Това копеле се разхождаше из къщата и ми се подиграваше, че не се чувствам като собственик на къщата си. А аз бях глупак и му преписах половината къща.
Той веднага започна да ми говори като на слуга, наричаше децата ми “спиногриз” и като цяло се държеше ужасно с нас. Разведохме се и той даде своята половина от къщата на циганите. Дълго го убеждавах да изчака, щях да я откупя със собствените си пари, но тогава можеше да видиш насмешливото му лице.
Накратко, страхувах се от съседите, не позволявах на момчетата да излизат навън, макар че децата ни бяха почти на една и съща възраст, и се стараех да си стоя вкъщи през по-голямата част от деня. Тази съседка забеляза това. Един ден тя дойде при мен с питка.
“Виждам, че се страхуваш от нас. Не се страхувай. Изпекох торта, може би ще пием чай? Ще се опознаем на чай… ние сме съседи. И станахме приятели! Отидох в друг град за една седмица по работа. През цялото това време Рита се грижеше за децата ми и се грижеше за цялата къща.
