Алиса беше най-красивото и нежно момиче, което Сергей познаваше. Той беше тайно влюбен в нея, но се страхуваше дори да намекне за чувствата си. Самият Сергей беше червенокосо момче с очила, с две години по-млад от Алиса и с 20 сантиметра по-нисък от нея.
Но те не само ходеха в едно и също училище, но и живееха в една и съща къща. Понякога Сергей успяваше да носи куфарчето ѝ. Всички момичета завиждаха на момичето, така че Алиса нямаше приятели. Всички момчета се залепяха за нея и не отвръщаха поглед, така че тя нямаше приятели, а Алиса нямаше и гадже, никой не я виждаше като истински човек, а само се възхищаваше на външния ѝ вид.
Но Сергей я харесваше заради нещо повече от красивото ѝ лице. След училище всички се разотидоха, а Сергей постъпи в армията. Когато се върна, той стана висок и силен мъж. Среща съученичката си Маша и двамата започват да си говорят: “О, Сергей, толкова много си се променил.
Бяхте червенокосо, очилато хлапе, а сега сте толкова уважаван мъж.” – Хайде, Маша. По-добре ми разкажи как стоят нещата тук, какво се е променило. – Всичко си е същото. Петя катастрофира с мотора си, лекарите едва го спасиха, Светка се омъжи за чужденец, а аз уча за лекар.
По последни новини при нас от столицата пристигна Алиса, тази ученическа красавица. О, тя е също толкова арогантна, колкото и преди. Серхий се зачуди какво се е случило с първата му любов и се затича към старата им сграда.В този момент пристигна красива и скъпа червена кола и от нея слезе една също толкова красива Алиса.
– Сергей, здравей. Мина много време, толкова много си се променил. – Алис, все още си красива… Току-що се върнах от армията. Как се справяш, какъв е животът ти?” – О, Серхий, дори не знам… Отидох в столицата след училище, за да я завладея, но никой не ми обърна внимание.
Виждаха само външния ми вид и това беше всичко. Никой не се интересуваше от знанията и уменията ми. Но се запознах с един мъж, той е с 15 години по-възрастен от мен, само че видя в мен не само външния ми вид, но и човека. Досега съм живяла по този начин.
Той е доста богат и известен човек в столицата. Знаеш ли, Сергей, ти си единственият, с когото поддържам нормални отношения още от училище… Другите дори не искат да ме познават.” – Всичко е от завист, Алиса. Радвам се, че се справяш добре.
