– И не се притеснявам. Наистина е добре, че имаме още една жена в нашата фирма, защото бях започнал да си мисля, че няма повече жени като моята Марина!” Ростислав каза нежно и целуна любимата си…. Марина се прибра късно. Съпругът ѝ не я дочакал и заспал.
На сутринта той попитал за срещата, а съпругата му отговорила: “Мисля, че си намерих най-добра приятелка!” “Ти казваше, че женско приятелство не съществува”, припомнил той думите ѝ. “Значи си грешал”, закачливо отвърнала жената. оттогава Марина прекарва все повече от свободното си време извън дома: кино, представления, кафенета, пътувания до интересни места и дори клубове – животът на жената е разширил хоризонтите ѝ.
Доскоро Марина обичаше спокойствието и уединението, вдъхновена от нова книга, рисуваше или печеше тортите си шедьоври, които Ростислав обожаваше. и дори преди брака не обичаше шумните партита. Винаги е отказвала на предложенията на съучениците си да се “забавляват” в наргиле бар или в мегалуксозен клуб.
Предпочиташе да си стои вкъщи и никога не изпускаше от поглед лаптопа си, на който безкрайно търсеше нещо. А сега сякаш Марина беше заменена. Тя стана изключително енергична, наистина весела, жизнерадостна, но някак охладня към семейния уют.
Все по-малко време отделяше за другите дейности и хобита на съпруга си. отначало Ростислав не показваше недоволството си. Той мълчаливо се надяваше, че тази промяна ще бъде краткотрайна, че Марина ще се умори от твърде активния си живот и всичко ще си бъде както преди…
Ситуацията обаче само се влошаваше. След като съпругата му се прибра пияна в три часа сутринта, Ростислав не си замълча. Марина се ядоса и каза: “Аз съм жена, а не чистачка или миячка на съдове! И имам право да почивам извън дома ни! А ти просто си свикнала да ти перат и да ти готвят вкусни ястия!
Ростислав се опита да успокои жена си и да й обясни, че тя му липсва, че просто му липсва. В края на краищата подобно поведение не е ласкателно за една омъжена жена. “Новата ти приятелка съвсем те е разглезила!” Ростислав каза: “Откъде се е взела?” Марина обаче продължи да пренебрегва мнението на съпруга си.
Проблемите между двойката не спираха. Един ден съпругата му казва, че неин приятел ще им дойде на гости. Ростислав не се зарадва на тази новина, но не можеше и да ѝ забрани да дойде на гости. На вратата се позвъни. “Ех, какъв точен приятел си си намерила!” – саркастично каза Ростислав.
“По-добре отиди да отвориш вратата, докато аз се облека!” – нареди Марина. “Отваряйки вратата, Ростислав беше изненадан, лицето му беше бледо. Той не беше очаквал такъв развой на събитията! Мариана, момичето, което някога бе обичал толкова много, стоеше пред него.
След пет години близки отношения, когато вече бяха планирали сватбата си, Мариана го беше предала с братовчед си. Той се чувстваше като птица без крила. Какво липсваше на това момиче?Ростислав все още не можеше да отговори на този въпрос и дори не се опита да го направи.
Той срещна Марина и се влюби в нея с цялото си сърце. Не се нуждаеше от никой друг, освен от нея.Надяваше се, че никога повече няма да види Марина. И ето я тук, застанала пред него. Не се беше променила ни най-малко: фини черти, сини пронизващи очи, уверен поглед…
“Е, здравей, любов моя” – прошепна Мариана със спокоен, отпуснат глас, сякаш не е имало предателство или раздяла. През всичките тези осем години се надявах да те видя. Ти смени телефонния си номер, премести се в другия край на страната…
Принудих се да забравя любовта ни през цялото това време, да обичам някой друг толкова горещо и искрено. И не можах… Не можеш да си представиш колко усилия изразходвах, за да бъда сега тук с теб. С болка слушах разказите за живота ти с тази жена… И си представях, че съм на нейно място…
Прости ми, не ме оставяй да изчезна, позволи ми да обичам… – Ростислав слушаше Мариана тихо и спокойно. Усещаше, че Марина стои зад гърба му. В очите ѝ блестяха сълзи, в гърлото ѝ заседна буца… Човекът се обърна към жена си, притисна лицето ѝ в ръцете си и каза:
“Няма да позволя нито една сълза да се търкулне по сладкото ти лице, любов моя.” А после се обърна към госта си: “Ти не струваш дори малкия пръст на моята Марина, никога не си бил и няма да бъдеш на нейно място! Никога през живота си не съм обичал никого толкова, колкото нея! Сбогом, Мариана.
