Сутринта започна с обаждането на Сен, който с радост съобщи: “Мамо, Галя е бременна. Представяш ли си, такава радост… – О, поздравления. Само че е малко странно… – Какво е странно, женени сме от пет години, крайно време е. На следващия ден свекърва ми дойде изневиделица в дома на сина ми.
Обикновено идваше по празници или се обаждаше предварително, но този път дойде просто така и това беше странно за Галя. “Халочка, радвам се, че най-накрая ще имаш дете. Само не казвай на съпруга си, че не е негово. -Как… Какво те кара да казваш това?
През цялото време се опитвахме да забременеем, направих всички тестове, бях добре. Той просто не искаше, казваше, че вече знае, че няма проблеми.” -Халочка, ето какво… в детството си моят Альоша е имал заболяване, а след това мъжете са безплодни. Само че той не знае за това, а и аз не искам да знае.
Просто самочувствието му ще падне и кой знае какво ще се случи с него. Тогава ще си призная… Току-що отидох в едно кафене след работа, за да изпия едно кафе, и там седна един мъж. Не си спомням как се озовах при него. Обичам Альоша, наистина го обичам.
“Галя, всичко, което се случва, е за добро, ти си имала нужда от това дете – успокоява я свекърва ѝ. Галя ражда благополучно. Една съученичка на Леша се появява като медицинска сестра в родилния дом и го пуска в отделението. -“Галя, имаме толкова красиво момиче.Не знам защо косата ѝ е толкова червена…
Това е просто сирище, кой знае какво е смесено в него. Важното е, че е здрава. След един ден Альоша идва при майка си и казва: “Знам, че детето не е мое.” “Откъде знаеш, сине?” “Помниш ли моята съученичка, тя сега е медицинска сестра в родилния дом, каза, че кръвната група не съвпада.” “Альоша, сега ще ти обясня всичко.
Дълго време го криех от теб, но ти си безплоден. Казах на Галя за това и тя забременя по друг начин, за да можеш да имаш дете, намерила е начин да забременее. – Значи Галя е знаела, но не ме е напуснала заради това? Тя дори роди дете заради мен. – Да, роди. Само не казвай на Халя за това, те живеят в мир.
