Когато Едик решава да направи тест за бащинство, съпругата му се ядосва и напуска къщата с детето. Седмица по-късно той получава резултатите от теста

Едик е най-щастливият баща – ражда се дъщеря му Иза. Той се радваше на нея. Обхвана го чувство на гордост и щастие. В деня на изписването той дори се разплака. Не можеше да спре да гледа своята красива Иза: сладки, пухкави ръчички и крачета, устнички с панделка, просто наслада.

А очите ѝ бяха необичайни, дълбоки, тъмнокафяви, почти черни. Какво повече можеше да му трябва за щастие? В края на краищата той вече има две любими момичета у дома. Едик беше висок, красив мъж със сини очи и руса коса. Веднъж майката на Едик отбеляза, че дъщеря ѝ изобщо не прилича на баща си, дори малко.

И изобщо, на породата им… На Едик не му пукаше кой какво казва, той обичаше дъщеря си безумно. Казваше, че тя е взела пример от майка си. Но както и да го наречем, с течение на времето Едик започна да се съмнява и да се вглежда все по-внимателно в дъщеря си, а подозренията бавно разяждаха мозъка му.

Скоро жена му се изправи срещу Едик, твърдейки, че разбира неприязънта му към нея и това, което дъщеря му е направила с него. Той винаги се ядосваше на Еди и стана безразличен. През цялото време мълчеше, затръшваше вратата от досада и отиваше при майка си.

Майката на Едик го убедила да направи теста за бащинство, а той отначало казал, че се страхува от реакцията на жена си, тъй като ще има много сълзи и истерия, а той не можел да издържи. В продължение на една година майка му го убеждавала и накрая той се съгласил.

Когато съобщил на жена си за решението си, тя била много изненадана. Тогава просто си събрала нещата и си тръгнала, като казала, че ще живее при родителите си, докато той направи крачката и получи отговор. В главата му се въртяха мисли и съмнения: дали не е бързал, дали не е постъпил неправилно, може би трябва да върне жена си и дъщеря си у дома?

Беше много тъжно вкъщи без тях, празно. Нямаше радост, нямаше плач на дъщерята, нямаше мирис на вкусна храна… само застинала тишина. Когато отиде да се яви на теста, жена му не дойде.Отначало си помислил, че е закъсняла, но когато й се обадил, тя му казала: “Едик, няма да се върнем.

Ще те оставя да видиш Ида. Тези думи направиха Едик още по-подозрителен, той беше сигурен, че те означават “тя не е твоя”. Вероятно се срамуваше да дойде и да я погледне в очите. Дните минаваха много бавно, изглеждаше, че това чакане е безкрайно.

И тогава, няколко дни по-късно, дойде отговор. Едик седна и погледна писмото, без да може да го отвори. Майка му се обади да го пита за него и затова той отвори резултата от теста, отиде до прозореца, изключи телефона и се загледа мълчаливо в далечината. “Вероятността за бащинство е 99,9999%…” Когато дошъл в съзнание, веднага се обадил на съпругата си и ѝ казал, че все пак е баща. “Да, издържал си теста за бащинство, но само на хартия, не и в реалния живот.

Related Posts