Ира разказваше на всички, че имала идеалния съпруг: нямал лоши навици, ходел на басейн, грижел се за градината, обличал се вкъщи и бил в най-добри отношения със свекърва си. Той изобщо няма корем, дори коремната му преса се вижда.
Той е страхотен готвач и за Айра е непосилна задача да се скара с него. Един ден те отиват на гости на стария си приятел Бори. Но след един час Ира шумно каза, че е уморена и иска да се прибере вкъщи. Борис не искаше да си тръгва, затова извика такси за жена си.
Докато шофираше, тя си мислеше: “Когато се прибереш вкъщи, ще ти предложа добра сделка.” Цялата в зловещи мисли, Оля отваря вратата, като затръшва силно ключовете. И тогава Боря идва да я посрещне и, усмихвайки се, казва: “Аз те победих! Искаш ли чай?
Как живееш? Вече десет години! “Но трябва да разбереш, че той наистина е съвършен, такива мъже съществуват. Вчера бяхме в едно кафене и ни обслужваше една летяща сервитьорка. Той дори не повдигна вежда.” “Да, Оля, трудно ти е. В края на краищата една жена винаги трябва да има възможност да се скара малко със съпруга си.
Да се обижда, да се дуе, да крещи. В противен случай ще полудеете. Идеалният мъж е истинско страдание, постоянна болка.”Знаех къде работи Боря. Отидох при него и го убедих да изпием по чаша кафе. Когато се разсея за момент, пъхнах в джоба му бележка с подпис “Танечка” и телефонен номер и напръсках хартията с парфюм.
Какво ли не бихте направили за един приятел! На следващия ден Айра се обади сама: “Той се прибра вечерта, показа ми едно листче с номер и каза, че това е глупава шега. Извини се и отиде да сготви вечеря.” Горкият Айра. Не знам как да й помогна. Предстоят й още много години на страдание.
