Със съпруга ми отдавна мечтаем за вила, защото за нас вилата е инвестиция в старостта. Чакахме ипотеката ни да бъде изплатена изцяло и децата ни да бъдат записани в държавната програма, дай Боже. Тогава щяхме да си купим мечтаната вила. Но скоро моят приятел ми каза, че едно семейство в тяхното село е решило да продаде парцела си, спешно се нуждаели от пари, затова продавали на много добра цена.
Със съпруга ми решихме да не пропускаме този шанс и станахме новите собственици на този парцел. Разбира се, бяхме спестили всичко, което имахме, и не ни бяха останали пари за подобряване на апартамента. Но въпреки това бяхме щастливи. Бяхме преминали първия етап.
Вече си бяхме представили безгрижната си старост. Започнахме постепенно да обновяваме мебелите във вилата, като всеки път променяхме по нещо.За последен път поставихме скара, направихме барбекю и се насладихме на природата. На децата ни много им хареса там, те оцениха риска.
Но другите ни роднини реагираха отрицателно. Когато им казахме, срещнахме хладна реакция: “Защо ви трябва отделна вила? Нали си имате наша?” – казаха родителите ми. Да, родителите ми имаха вила. Но тя беше обща. Как можехме да се надяваме на това? Родителите ми садят и прибират реколтата там, брат ми и семейството му си почиват и се наслаждават, а понякога и ние го правим.
Може ли това да бъде нашата инвестиция при пенсиониране? Обективно, не. Затова решихме да си купим нещо собствено. Но свекърва ми реагира по следния начин: “Забравихте ли, че имате ипотека, полудяхте ли, дача ли?” – изкрещя тя.- Казвате, че инвестирате в пенсионирането си?
Време е да се пенсионираме, но работим, защото трябва да помагаме на сестра ви. Тя има три деца, не може да се справи. Как ще ни помогнеш, ако всичките ти пари отиват за ипотеката и вилата? Мислехме, че след ипотеката ще помогнете на нас и на сестра си. Егоистите са безсрамници. След тези инциденти животът ни се промени. Престанахме да ходим във вилата на родителите ми, защото там вече нямаше нужда от нас.
А свекърва ми и свекърът ми спряха да общуват с нас и да ни канят на празници. Поради трудното икономическо положение със съпруга ми решихме да завършим ремонта на вилата възможно най-скоро, като направим всичко красиво и уютно. Сега семейството ни имаше пълноценна вила, но не и повече роднини. Децата изведнъж разбраха, че са останали без баба и дядо. Това беше много жалко.
