Имам полусестра, Надя, и не общуваме много, въпреки че живеем в един и същи град. Един ден чух от наши общи приятели, че Надя преминава през труден период в живота си, затова отидох да я видя, за да разбера. Надя ми разказа, че са я уволнили от работа, че съпругът ѝ не ходи нормално на работа, че имат много сметки и дете.
Затова е трудно да спестява пари, за да изплаща дълга си всеки месец. Стана ми жал за сестра ми, затова ѝ дадох толкова, колкото имах. Но се прибрах у дома с камък в сърцето. Вкъщи събрах всички добри неща и на следващия ден ги занесох на Надя.
Така аз и много наши роднини помагахме на Надя в продължение на няколко месеца. Някой донасяше дрехи или топла дреха, нечии съседи ни даваха почти нови детски обувки. Все пак това беше спестяване. След това започнахме да купуваме храна.
Повече зърнени храни, картофи и бисквити. Всичко беше купено за Надя и семейството ѝ. Съпругът ѝ почти не се виждаше, сигурно е работил толкова много, горкият, а нямаше пари. Но един ден дойдох не вечерта, както обикновено, а сутринта, преди работа, отбих се при него.
И тогава видях една голяма и красива кола пред портата на къщата на Надя. Веднага ми стана ясно, че е скъпа.Съпругът на Надя излязъл от къщата, качил се в същата кола и потеглил. Влязох в къщата на Надя и я попитах: “Значи нямате почти никакви пари вкъщи, откъде взехте тази кола?”
“Взехме заем за нея, така че го изплащаме.” “Значи същите дългове, това е просто заем за кола? А всички си мислехме, че имаш някакви непреодолими проблеми, но се оказва, че просто живееш с нашите пари и караш скъпа кола. -Това беше моментът, на който се наблягаше. Оттогава не съм се свързвал с Надежда и казах на роднините си цялата истина, така че те знаят за какво са плащали на Надежда от няколко месеца насам.