Лина седеше сама в непривична за нея тишина и празнота. Всички деца се бяха заели с работата си. Работните дни все още минаваха бързо благодарение на общуването с колегите и домакинската работа, но уикендите… Съпругът на Лени намираше какво да прави: ходеше на риболов, цепеше дърва и чистеше плевнята, а Лина нямаше какво да прави, освен да готви. Скоро прасенцето щеше да бъде продадено и щеше да остане само една котка.
Надявайки се да се занимава, тя отива до магазина, за да купи хляб, въпреки че има всичко в къщата. “Може би са донесли нещо вкусно”, помисли си тя. Под оградата близо до къщата тя забеляза раздвижване, отиде при тях и тихо плесна с ръце. Там имаше дете на около четири години, неясно дали момиче или момче, мръсно, с дрехи, които висяха до коленете от нечие рамо, и галоши на босите му крака.
Беше късна есен. Лина се приближи до детето и започна да го разпитва. Оказа се, че това е момиче на име Ника, което живее наблизо. Тя разхождаше кучето си играчка. Лина покани момичето в дома си и даде на нея и на “кучето” лакомство. Тя се смутила от външния вид на детето и решила да се погрижи за него. Ника беше много щастлива и се съгласи. Вкъщи Ника се изми и среса косата си.
Докато тя се приготвяше, Лина подреди масата за чай. Момичето влезе в кухнята, очите ѝ блестяха и изглеждаше уплашено: погледна купата със супа, чая, сладкишите, а после и Лина. – “Това за мен ли е?” – попита изненадано момичето. “Да, имам нужда да хапна нещо! А ето и една кост за кучето ти” – Лина подаде на момичето малка пилешка кост. Момичето подхвърли костта на “кучето”, седна на масата и яде, сякаш отдавна не беше яло.
Докато се хранеше, Лина я попита за подробности от живота ѝ. Оказа се, че майка ѝ е починала от алкохолна интоксикация. Тя и баща ѝ били изгонени от апартамента си заради неплащане и се преместили в къщата на починалата ѝ баба. Мъжът заповядал на момичето да “стои настрана”, докато той търси “нова майка”. -Така излизам на разходка с Анчар, когато някой се прибере вкъщи.
Тина се разстрои от това. Тя се зачуди къде ли гледат органите по настойничество. Как би могло да се случи това? Тя настани момиченцето в хола, пусна анимационни филми и отиде на тавана, за да вземе детските си дрехи. Когато се върна, видя, че Ника е заспала. Тя не я събуди. Когато се събуди, Лина отново я нахрани, облече я и предложи да я придружи до дома.
Момичето било изненадано и погледнало Лина с възхищение и благодарност. Тя я изпроводи и ѝ каза да я посещава по-често, защото ѝ е скучно. А ако не е вкъщи, да я чака на верандата. Когато Лина се прибираше у дома, тя слагаше на верандата стари играчки и бонбони за момиченцето. От съседите Лина научила, че Мика е внучка на Нина Николаевна. Къщата беше празна от дълго време.
Наскоро в нея се нанесъл безработен мъж, който не желаел да си намери работа.Живее от малка работа на половин работен ден и харчи всичките си пари за алкохол. Неведнъж съседите са се обаждали в полицията заради писъци и шум. Той бил безразличен към съдбата на дъщеря си. Лина помоли съпруга си да ѝ върне Ника. Бащата на Ника само крещял, а веднъж дори казал, че ще върне дъщеря си срещу ***, след което забранил на детето да общува с Лина и го затворил вкъщи.
Съпругът на Лина подкрепя съпругата си и се опитва да ѝ помогне по всякакъв начин: обръща се към органите по настойничество и попечителство, пише молба за поемане на попечителството над момичето, но получава само отговор: “Дъщерята живее с баща си, така че си отивай! Не разрушавайте семейството.
Предупредиха го да стои далеч от момичето. В противен случай щял да бъде обвинен, че проявява нездрав интерес към детето. Лина беше много притеснена, мислеше за детето през цялото време. Настъпила студената зима. Къщата на Ника не се отопляваше. Лина носеше дрехите на Ника през прозореца на тоалетната.
Когато баща ѝ видял новите ѝ дрехи, ги продал, а парите похарчил за алкохол. Отчаяна, Лина решава да спести малко пари, за да наеме добър адвокат. Един ден на вратата ѝ се почукало: на прага стояло полуголо дете, което припаднало в ръцете на Лина. Тя не знаеше какво да прави, но не можеше да се обади: щяха да отведат момиченцето. Съпругът на Лина се обадил на съседа си, лекар.
Момичето било в ужасно състояние: босо, с окървавени крака и отслабнало. Изведнъж тя отвори очи за миг и едва проговори: “Леля Лина, моля те… не ме давай на него…” Един съсед прегледа момичето и каза, че трябва да се извика полиция. Не е нормално дете да избяга от вкъщи през зимата, през нощта, полуголо – не е нормално. Лина се страхуваше, че Ника ще им бъде отнета, но лекарят я успокои, че има всички доказателства и основания да лиши нечовешкия баща от родителски права.
“Няма да се получи”, каза момичето, което току-що се беше събудило. “Защо?” “Чичо ми беше вкъщи, пиеха… той намушка баща ми. Аз счупих прозореца и избягах през него. Чичо ми искаше да ме настигне, но аз бях бърза, защото бях трезва… – каза момичето спокойно и уравновесено.
Лина се втурна към детето и го прегърна силно. Изминаха две години. С пристигането на Ники къщата отново се изпълни с радост и щастие. В навечерието на Нова година всички деца на Лина дойдоха в дома на родителите ѝ. Те помогнаха да украсят елхата, а дъщеря ѝ помогна с подреждането на масата, като им каза, че планира сватба след лятната сесия. – “Нямаше да има щастие, но нещастието помогна… в края на краищата поговорката е вярна, ето каква дъщеря имам – Лина погледна нежно Ника – дори погребах баща ѝ на свои разноски…
– Хората винаги се подиграват с нормалните семейства, но си затварят очите за такива… а какво да кажем за ножа… – Той се скри – прекъсна я Лина – мислех, че Ника ще измръзне от студ и… – Какъв срам! “Разследваха убийството на бащата на Ника, дойдоха инспектори от цялата област и отделът по настойничество беше глобен, а районният полицай уволнен.” – И с право! На сутринта Ника изтича в стаята на Лина и внимателно започна да я буди:
“Мамо… Мааам…” Лина погледна щастливата си дъщеря и започна да ѝ показва подаръка от Дядо Коледа. “Нямаше нужда от това… аз вече имам най-хубавия подарък… това си ти, мамо…” Лина прегърна дъщеря си, за да скрие напиращите сълзи. Най-голямата дъщеря изкрещя през вратата: “Момичета, отивате ли на закуска? А след това на шейната!” Ника се разкрещя. Тя целуна родителите си и изтича при сестра си.
