Мислех, че ще се пенсионирам и ще живея спокойно, но това не се случи. Сега роднините ми не ми дават спокойствие, нервите ми окончателно се предадоха

Пенсионирах се и бях много щастлива от това. Бях много уморена, беше ми омръзнало да тичам безкрайно из офиса, да изпълнявам поръчки за шефа си, да закъснявам и да съм нервна през цялото време. А сега съм си вкъщи и се чувствам толкова добре.

Харесва ми да се събуждам по-късно, да не ми се налага да бързам за работа сутрин. Харесва ми да оставам по-дълго в леглото и да знам, че мога да прекарам целия ден така, както искам. Не е необходимо да приготвям храна в контейнери, за да я взема със себе си на работа.

Готвя бавно в кухнята за собствено удоволствие. А ако ме мързи, просто правя сандвичи. Вечер гледам телевизия и излизам със съседите си. Харесва ми начинът, по който преминава ежедневието ми. И всичко щеше да е наред, ако не беше дъщеря ми.

Тя много се тревожи за мен, смята, че съм в някаква пенсионна депресия. Че сега нямам работа и няма какво да правя, затова идва да ме види след работа. Разбирам, че тя има много работа вкъщи, съпругът и синът ѝ я чакат. Но тя си губи времето с мен, защото се притеснява за нищо.

Обясних ѝ, че съм добре. Но тя го прави нарочно, опитва се да ме забавлява и да ме развесели по някакъв начин. А през уикендите изпраща внука си да ме посети,Искам той да прекарва време с баба си. Щастлива съм да го посрещна при мен, но разбирам, че дъщеря ми принуждава детето.

Зет ми също идва при мен, за да ме води до магазините с кола. Те изобщо не са ми нужни. Защото мога да си купя всичко, от което се нуждая, близо до дома си. А когато отказвам, зет ми и дъщеря ми го приемат като скромност и учтивост.

Опитвам се да кажа на дъщеря ми, че съм добре, че обичам да съм сама и да имам тихи, спокойни вечери. Но тя не ми вярва и продължава да се опитва да ме измъкне навън, за да ме забавлява по някакъв начин.

Related Posts