Преди три години си намерих работа. Моят колега седи до мен през всичките тези три години. По принцип, когато това се случи, когато една жена и един мъж седят един до друг всеки ден в продължение на осем часа в продължение на три години, и особено когато имат много общи неща, те или започват връзка, или стават кохани.
Но случаят с мен и Ксения не е такъв. Ние станахме приятели. Преминахме заедно през всички етапи на приятелството. Отначало се мразехме, после разбрахме, че можем да общуваме нормално, защото имаме много общи интереси, и след това станахме приятели.
През цялото това време и всички тези трудности се научих да разбирам настроението ѝ, да забелязвам, че нещо се е случило, дори и тя да го крие. И днес беше точно такъв ден. Тя дойде на работа. Не изглежда да е тъжна, няма негативизъм в настроението ѝ, но нещо сякаш я притеснява.
Казвам ѝ: “Защо не си говорим? Кажи ми какво не е наред. Виждам, че нещо те притеснява. – Не. Може би. Е, по дяволите, това се случи, не знам какво да направя, за да го поправя. Ако мога, със сигурност ще ти помогна. И тя ми разказа следната история: “Имам една приятелка, Даша.
Познаваме се от детството. Преживели сме много заедно. Оженихме се в една и съща година и имахме бебе заедно. Случи се така, че съпрузите ни са приятели от детинство. Те са си опора един на друг и между тях не може да има предателство или причина. Те са приятели, точно както в едно истинско мъжко приятелство.
Миналата седмица беше годишнината на един от приятелите на нашите съпрузи. Всички заедно отидохме във вилата му. Бяха поканени и други гости. Всичко беше на най-високо ниво, а вилата беше разкошна. Имаше много алкохол, пиехме и танцувахме.
В един момент излязох на чист въздух и чух звуци, идващи откъм беседката.Приближих се и видях приятелката си с нейния съпруг. Веднага избягах оттам. Не можах да се опомня до края на вечерта, защото приятелката ми се върна след известно време и започна да танцува със съпруга си, прегръщайки го, сякаш нищо не се е случило.
Беше изневерила на съпруга си, но се държеше толкова естествено, сякаш това не беше за първи път. Това е нейният живот, тя знае какво прави. “Какъв е проблемът ти?” – Проблемът е, че не мога да пазя тайни. Аз съм говорител. Мисля, че трябва да кажа на някого.
Да говоря с приятел? – Не, това е най-лошият вариант. Тя ще си помисли, че я ревнуваш. – Тогава кажи на съпруга ѝ? Не. Не мога да разруша семейството им. Трябва ли да кажа на семейството си? Какво трябва да направя?
Как е правилно да постъпя? Не бих могъл да помогна на приятеля си, защото ситуацията е трудна. Каквото и да направя, мисля, че ще е неуспешно. Но познавайки приказливия характер на моя приятел, осъзнавам, че скандалът е неизбежен.
