Иван Петрович бързаше да се срещне със сватовете. Старецът знаеше частта на града, където трябваше да се срещнат рано, затова тръгна час и половина по-рано, за да е сигурен, че няма да закъснее, защото е по-добре да си рано, отколкото късно, нали?
За късмет автобусът попаднал в задръстване. Старецът нервно поглеждаше часовника си, пресмятайки колко време трябва да бъде там. Общо взето, не по своя вина, Иван Петрович закъсня с 2,5 часа! Разбира се, сватовете вече ги нямаше. Те си тръгнаха преди един час – каза момчето, когато видя баща си.
Иван Петрович ужасно се засрами. Той не знаеше как да говори за поредната среща, а и синът му не бързаше да говори за нея. Един ден, докато се разхождаше в парка, Иван Петрович срещна съседката си Зина – невероятна жена, която знаеше всичко за всички, но откъде научаваше всичко, беше голяма тайна.
Както и да е, тя погледнала Иван и му казала: – Защо се тъпчеш така мирно? Скоро трябва да отидеш в службата по вписванията, церемонията е след час, или си решил да отидеш направо в ресторанта в пет часа? Иван Петрович не се престори, че за пръв път чува за сватбата на сина си.
Той се сбогува със съседката, прибра се вкъщи, облече най-добрия си костюм, взе плика с пари, който беше приготвил отдавна: жена му беше починала, трябваше сам да се грижи за всичко, и отиде в ресторанта, където синът му отдавна планираше да отпразнува сватбата.
Иван Петрович беше в ресторанта към седем часа вечерта. Той се приближи до микрофона, помоли за малко внимание и като погледна зачервеното от срам лице на сина си, започна: “Поздравявам те, Андрей, Карина. Бъди щастлив.Днес започва нов етап в живота ви.
Отсега нататък ще живеете този живот ръка за ръка. Пожелавам ви да избегнете всички неприятности, а щастието, мирът и любовта да живеят винаги с вас. Пожелавам ви много деца, които ще ценят всяка минута, прекарана с вас, защото няма нищо по-хубаво от това време, а както знаем, то не е вечно…
Бъдете най-щастливите, скъпи. Сълзи се търкулнаха по сухите, набръчкани бузи на Иван. Той се качи, връчи подаръка на сина си и тръгна към изхода, но снаха му изтича след него, спря го и го помоли да остане. Синът се приближил и помолил баща си за прошка, а след това го представил на сватовете. Година по-късно сватовете и Андрий стояли под прозореца на полярната къща и спорили за името на първия си внук.
