Онзи ден взех дъщеря си от училище и тя бързаше да се прибере у дома, за да хапне. Това никога не се е случвало преди. Тя има платена, доста хубава столова в училището си, където обикновено се храни. Платих за цялата година, така че не би трябвало да е проблем.
– “Даша, не си ли яла днес в училище? И тогава дъщерята каза, че е дала обяда си на Павлик. Павлик е от бедно семейство и живее с майка си и двете си сестри. Майка му не може да си позволи да плаща за храна в столовата, затова той се храни там след другите деца.
Но днес обядът беше след часовете по физическо възпитание, така че всички бяха гладни и довършиха храната си. През останалото време съучениците се канеха да почерпят момчето с каквото имат. Даша се върна, видя един много гладен Павлик и реши да му даде своята порция.
Съжалявах детето до сълзи и в същото време се гордеех с моето момиче, което растеше като истински човек. Седмица по-късно имаше родителска среща. Една от жените гръмко се възмутила от Павлик, като казала, че той обезкуражава апетита на децата с гладния си вид и е неприятно, че довършва храната си по-късно.
Майката на Павлик седеше мълчаливо, а лицето ѝ беше покрито с яркочервени руменини от срам. Не можех да издържа:-Сега сериозно ли? Искате ли да попречите на едно малко момче да отиде в кафенето, защото е гладно и няма пари? Какъв пример давате на децата си?
Вие сте възрастен, а децата са по-мъдри от вас в тази ситуация. Предлагам друго решение на този проблем. Ако съберем пари, ще можем да плащаме храната на детето. Сложих една банкнота на бюрото на учителя. Последва верижна реакция, макар че не всички дадоха пари.
Имаше хора, които смятаха, че това не е тяхна работа. Но парите, които събрахме, бяха достатъчни, за да платим храната на Павлик за една година напред. На следващия ден дъщерята се прибра вкъщи щастлива: – “Мамо, знаеш ли, че Павлик вече яде с нас!
