Не съм израснал в най-заможното семейство, но родителите ми направиха всичко възможно да не се нуждая от нищо. Когато разбрах, че ще имаме ново попълнение в семейството ни, започнах да претеглям всичко, за да видя дали мога да дам на детето си това, което не съм получил като дете.
По това време с Ваня живеехме в неговия апартамент, а племенницата ми, която учеше в университета в нашия град, живееше в моя апартамент. Скоро тя се премести при приятеля си и двустайният ми апартамент остана празен. Тогава реших да го отдам под наем на наематели, защото нямах време да наглеждам жилището, а и не исках да го оставя празно.
И така се случи. Сега синът ми е на 1,5 години, така че ще бъда в отпуск по майчинство поне още толкова време. Но, честно казано, съм спокойна, защото получавам съответната сума за апартамента си, а заплатата ми е сумата, с която плащаме комуналните услуги, и все още остават пари за женски радости и хранителни стоки.
Преди да изляза в отпуск по майчинство, двамата със съпруга ми правехме всички покупки след съвместно обсъждане, защото така се предполага, че се прави съвместен бюджет. Наскоро съпругът ми купи нещо доста скъпо и ми каза за това едва след покупката. Бях изненадана, защото в контекста на и без това малкия ни бюджет тази покупка беше сравнима с покупката например на добра газова печка.
Когато му напомних за нашето споразумение, той каза, че съм в отпуск по майчинство и не съм внасяла вноски в бюджета, така че нямам право да участвам във вземането на решения. Ако имате предвид апартамента ми, да, напомних му за това, но Ваня имаше отговор и на този въпрос: “Апартаментът сам по себе си носи пари.
Не е нужно да работиш усилено за него. Така че може да се каже, че това не са твои пари. Не искам да се развеждам със съпруга си, но искам да го ударя по носа. Ще проверя при шефа си дали има такава възможност да работя от вкъщи и ако има, ще освободя апартамента си и ще се преместя там със сина си, а ако не, ще помисля по-нататък.