Михаил живее сам от почти 15 години. Съпругата му е починала поради болест. Двамата нямат деца. Мария имала син, но той се удавил в река още в детска възраст. Тя така и не успява да преживее тази загуба и вероятно затова се разболява. Михайло беше самотен.
Живееше в края на селото, където повечето жители отдавна се бяха преместили в града, и рядко някой идваше в тази част на селото, така че Михаил се радваше на случайните минувачи, с които можеше да си поговори.
Преди няколко месеца началникът на селския съвет дошъл да го види и предложил да го настанят в старчески дом, но Михаил отказал. Отдавна беше решил, че ще изживее последните си години в дома и селото си, защото не можеше да живее без гледка към гората, без двора си, без къщата си.
Тя му е много скъпа. Има само един проблем: здравето му вече не му позволява да сече дърва. А зимата е все по-близо. Мъжът не знаеше какво да прави. Щеше ли да замръзне до смърт в собствената си къща? Старецът нямаше кого да помоли за помощ.
Съседите му отдавна си били отишли, а и роднини нямал.Какво да правим? Старецът седна на пейката и се замисли за незавидната си съдба. Изведнъж до къщата спря кола, изцяло пълна с дърва за огрев, които вече бяха нарязани на удобни дъски.
От колата слязъл млад мъж, син на началника на селския съвет. Андрий разтовари дървата за огрев, подреди ги хубаво близо до къщата, а след това разтовари от камиона две големи торби с храна. Старецът се зарадвал и поканил младежа в дома си, но той отказал. Светът става по-добър, когато хората вършат добри дела.