Саша живее с баба си и е тихо и добро дете. Един ден той довел вкъщи момиче и го представил на баба си. Момичето се казвало Олена. Елена учеше с внука на Галина. Бабата била ясновидка и разбрала, че момичето няма родители. Тя била много сурова.
Тя отиде при нея с усмивка и я прегърна. Но баба ѝ смяташе, че с родителите ѝ, които все още бяха живи, се е разминало на косъм. Галина сготвила много храна и предложила да се хранят заедно. Но децата вече бяха обядвали в университета и не бяха гладни.
След училище Елена работеше като мениджър. Саша каза на баба си, че трябва да тръгват, тъй като Елена бързаше да отиде на работа. Преди да тръгне, той си спомни, че е забравил да вземе чантата си. Олена го чакаше на вратата.
В този момент баба ѝ се приближи до нея и ѝ каза, че ако е в трудна ситуация и има нужда от помощ, винаги може да разчита на нея. Тя имала допълнителна стая в къщата си и Олена можела да остане там, когато пожелае. Елена ѝ се усмихна и я прегърна.
Елена е отгледана от родителите си. След работа Елена се чувстваше неспокойна. В главата ѝ се въртяха лоши мисли и не искаше да се прибира вкъщи, защото знаеше какво я чака. Баща ѝ и майка ѝ много обичаха по-малкия брат на Лена и се бяха посветили изцяло на отглеждането на детето.
Родителите не обръщаха никакво внимание на Олена. Тя беше изоставено дете. На сутринта Елена отворила гардероба си и видяла куфар. Беше си купила този куфар много отдавна, за всеки случай. В този ден решила, че ще напусне дома си. Така и стана. Олена си събра нещата и отиде при семейството си.
